'По изчисления на Комисията за външно-търговските дружества, която оглавявах, само по линията на външните капиталови операции от типа на тези с Максуел и други, бяха изнесени и приватизирани над милиард и 200 милиона долара. Куфарчетата с парите са само производно на това нещо. Какви куфарчета?! Те са дребна работа, раздаваха ги по банките на уж либералната банкова система, които създаде Андрей Луканов. Всичко произтичаше от тази мощна, страховита властова мрежа, която комунистическата партия контролираше.' 

Това припомни в "Офанзива с Любо Огнянов" бившият вицепремиер Димитър Луджев по повод 29 г. от събитията на 10 ноември 1989 г.

"Имаше подмрежа на Държавна сигурност - това, че Семерджиев бе разформировал няколко управления, че МВР извърши определин промени, това не може да реши проблема с контрола на бившите шефове, служби и групи в ДС и МВР в цяла една система. Ето какво още каза професорът по история, ученият и политологът Димитър Луджев.

За старата система на компартията

"Пак се връщам към това, което ви казах. Давате ли си сметка какво представляваше комунистическата система, тоталитарната система, която трябваше да разрушим? Имам интервю от януари 1991 г., когато станах вицепремиер, в което казвам, че проучвайки МС, дейностите, структурите, установявам, че сме заобиколени от една страхотна неформална мрежа от структури, групи, мрежа от хора с наложени практики, начини на дейности, комуникации, които контролират властта.

По доклад от Военна прокуратура от края на 1991 г., ще обобщя само, че новите силови структури, търговски групи, са формирани главно от бивши служители от Държавна сигурност, на техни сътрудници и т. н., които поддържат връзки със системата на МВР и със стопанската и друга номенклатура по цялата страна. 

И Военна прокуратура казва, че единственият изход е да бъде разтурено изцяло МВР и да бъде създадена нова структура на вътрешните работи. Но вече е късно. И предупреждава: "Тези хора, които сега в момента завземат парите и капиталите на страната, след няколко години ще предявят своите претенции за политическата власт." Това е в Доклад на Военна прокуратура от 1991 г."

За събитията на 10 ноември 1989 г.

"10 ноември беше петък. И сутринта работих вкъщи, нещо пишех. Някъде към 11 ч. ми се обади съпругата, тя работеше тогава в редакция на "Московска". Каза ми, че на пленума на БКП днес свалят Тодор Живков. И някъде 5 или 6 ч. бе съобщението, а аз имах билети за кино с приятели и в 6 ч. следобед отидох на кино. Обаче чух официално, че Живков е свален. 

Свърши филмът и отидохме в "Яйцето" (прочуто заведение в СУ), то си беше център на инакомислещи. Там беше невероятно шумно, всичко пълно, седнахме на една маса с Жельо Желев, с проф. Дина Маркова, Евгения Иванова и други хора. Там се чуват викове "Наздраве", "Честито", най-шумна се оказа една маса, на която седяха от Катедрата за научен комунизъм - те вдигаха най-много шум и най-много викаха в чест на падането на Живков."

За подмяната и за промяната

"10 ноември сложи началото на българската демократична мирна революция. И на българския мирен преход към демокрация и пазарна икономика. Дали е дело на комунистическата партия, която се опитваше да излъже историята, или, както го наричаха на Запад, беше "дворцов преврат", "дворцова революция" и прочие, това е друг въпрос.

Ще прескоча малко - "промяна" го измисли Александър Лилов и пръв го прокара на 14-ия конгрес на партията, и после на предизборен митинг на 1 април той каза, че говори за промяна. Лошото е, че тази дума "промяна" я подхванаха и дясно настроени хора. А ние от самото начало говорехме за смяна на системата. 

Това им беше смисълът на революциите в Европа - ликвидиране на старата и създаване на нова система."

За икономическите лостове на прехода

"Това е голям въпрос, естествено. Според един либерален мислител смяната на политическата система може да приключи в рамките на една година. Но на икономическата - поне след 10 години. 

Първоначално битката бе за смяна на политическата система, за да се отвори пътя на новите демократични сили към властта, защото в крайна сметка всичко опира до това кой владее властта. Как да промениш икономическата система, ако нямаш власт - как да стане?

Старите партии казваха тогава - "оставете комунистите да направят реформите, те са свързани с големи страданиня, мъки, безработица, вдигане на цените: нека те да си го отнесат". Казахме им, че те първо няма да го направят, или ще го направят така, че да прикрият пътя на парите, на капиталите и ще направят цялата смяна на системата така, че всичко да отиде в тях. 

Единственият начин е ние да влезем във властта, да вземем контрола в реформения процес, да разбием централизираната административна система, тази желязна властова мрежа на комунистическата партия, с икономически реформи да разбием и тяхната стопанска структура и номенклатура, и да се опитаме първо са спрем износа на пари, заграбването им от комунистическата номенклатура чрез приватизацията и др. подобни. И да извършим трансформацията така, че все пак да бъде справедлива и почтена към хората."

За демократичните лидери

"Получи се това, че нашите демократични сили и по-точно тяхните ръководни среди, се оказаха неподготвени, незрели, или пък една част от тях ангажирани, меко казано, със стария режим чрез сътрудници в ДС - инфилтрирани и други натегачи, които търсеха кариера, развитие. Стана така, че СДС се разцепи, раздели се, не успя да овладее властта през 1991 г. на изборите с необходимото голямо мнозинство, а само с 1%, стана зависимо от ДПС, и, което е още по-лошо, в СДС взеха връх една група антикомунисти-популисти, които много викаха и крякаха, но де факто нямаха нито капацитет, нито възможности нито желание да правят сериозни реформи. 

Те постепенно изхвърлиха цялото реформаторско ядро в СДС около Жельо Желев, и в СДС и в БСП пък взеха връх апаратчиците, млади натегачи, комсомолски дейци и прочие, и там бяха отстранени реформаторските среди и кръгове.

И всъщност се възстанови една ситуация, в която политическата ръководна група възстанови положението на държавата като основен източник на забогатяване и привилегии чрез познатия ни механизъм "власт - пари", "пари - власт", и всичко, което се правеше нататък, бяха спрени либералните реформи през 1992 г., даже имаше известно връщане назад при Виденов и компания. Всичко, което се правеше, се правеше по този модел."

За мирния преход

"Първо мирният преход не е наше изобретение, нито е някакъв компромис от наша страна - мирният преход е идеологията, наложена от Запада в Източна Европа. Държа да го подчертая - философията и моделът на прехода трябваше да бъде мирен, безкръвен, без насилие. Западът и западната парламентарна демокрация не приемаше каквато и да е форма на насилствена промяна. 

Както всички западни кореспонденти тогава отбелязваха, България е в уникална ситуация с една изключително силна комунистическа партия, която държи властта, тя не се срути, както се срути в Полша, Чехия и Унгария. Тя си държеше властта.

И при тази ситуация какъв бе нашият избор като току-що проходила и създадена политическа опозиция? Нямаше партии, имаше някакви възстановени организации, едни фантоми, които се бяха образували, освен да търсим някаква легитимация и чрез натиска на народното надигане, на митингите, на улицата, да принудим комунистическата партия да отстъпи по основни политически въпроси.

И затова кръглата маса се занимаваше с това: промени в Конституцията, ликвидира член първи; промени в политическата система - премахване на партийните организации по места и т. н., изборите, деполитизация. И договаряне на парламентарни избори за Велико народно събрание за промени в Конституцията."

За грешките

"Мисля, че нищо особено не бих могъл да променя - в България това беше много, изключително стихиен процес. 

На 10 ноември имахме една малка, макар и гласовита гражданска опозиция. 

А, бих променил едно нещо, ако се съгласяха моите приятели: не бях съгласен със създаването на СДС в онзи му вид като коалиция на партии и организации. 

В Клуба за гласност и демокрация ми бе възложено и вкрая на септември подготвях политическа програма на клуба за преминаването му в политическа опозиция, и предложих в нея той да стане инициатор на гражданско движение тип "Форум", както в Чехия и Унгария, ползвахме техни документи, техни хора ми обясняваха опита им, така движението дава възможност за свободно привличане на хора, които искат политически промени, но не желаят да бъдат партийни членове в структури, то дава и по естествен път да бъдат избрани естествени лидери. 

Чрез коалиция на партийки ние всъщност узаконихме някакви партийни структури, които никакви ги нямаше; узаконихме някакви хора, лидери, които никой не ги знаеше; и най-лошото - узаконихме партийно-клиентелисткия модел на тези формации. Това се оказа много важно, защото от това какво ръководство имат демократичните сили зависеше изцяло характера, провеждането на реформите и мирния преход. 

Реформите са интелектуален процес, те изискват капацитет, енергия, посветеност, съзидателна дейност. А когато в една формация взеха връх гласовитите антикомунистически популистки сили, които роптаеха срещу всякакъв вид споразумение, съгласуване, компромиси и т. н., искаха да разрушават, да разрушават, да разрушават, но не знаеха как да създават. Тогава беше ясно това, което питате - какво ще се случи по-нататък.

Помните - т. нар. група на 39-те, гладуващите, Стефан Савов, Стоян Ганев, Йордан Василев, Едвин Сугарев, Венцислав Димитров. Те фактически успяха да овладеят СДС и да наложат в СДС една съвсем друга философия на управлението."

За реванша на остатъците от старата система

"Тя предяви претенциите си към политическата власт още през 1996, 1997, 1998 г., с помощта на демократичните сили. Един елементарен пример: в голямата приватизация на Иван Костов участват 225-226 офшорни фирми. Е, Костов ли не знаеше или неговите министри не знаеха кой държи капитала на тези офшорни компании? 

И основната част от приватизирания капитал - огромен капитал, отиде в ръцете на подобни структури. Не само офшорни фирми, а в силовите структури в страната, в разни групировки, разни банки и банкови групи, на които като им погледнеш ръководния състав, виждаш, че 90% от него са бивши служители на Държавна сигурност, бивши членове на номенклатурата и т. н."

Изводът за българския преход

"Оказа се, че нашите демократични сили, ръководната прослойка се оказа доста, меко казано, неподготвена в своя състав. Или една част "ангажирани" с миналото, друга част - дошла да прави революция в името на личните си користни интереси, да натрупа пари като отиде във властта, както се случи с бившите лидери, министри и прочие от демократичните сили. 

Ще завърша с цитат от доклад на Световната банка от 1997 г. "Реформите в Източна Европа имат различни постижения, различен ход и т. н., но причините са много, всякакви - исторически, географски, икономически и прочие. Но основната причина е в разликата в енергията, в капацитета и посветеността на националните лидери на процеса на реформи на смяна на системата. А това какви национални лидери избира даден народ показва неговата годност за демокрация." Прекрасен извод, просто няма какво да добавиш тук!