Прокуратурата обжалва решението на градския съд, като твърди, че размерът на обезщетението е завишен

Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 220 000 лева. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който отхвърли всички възражения на прокуратурата и потвърди решението на градския съд, съобщи Lex.bg.

Миналата година Радев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след като през 2019 г. беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка.

Процесът срещу него продължи 5 години, в които градският и апелативният съд в София го оправдаха, Върховният касационен съд (ВКС) върна веднъж делото за ново разглеждане, втората инстанция отново реши, че Радев е невинен и при повторното разглеждане ВКС остави решението в сила.

Разследването срещу Иво Радев започна през март 2015 г., когато той беше окръжен прокурор на Плевен. Близо година преди това прокурорката Снежана Георгиева-Блажева подала сигнал срещу него в ДАНС, че я е склонявал да не поддържа искане за увеличаване на наказанието на осъдения Ивайло Ячков.

Радев бил наблюдаващ прокурор по дело срещу Ячков за пране на пари, по което той се признал за виновен и било сключено споразумение за ефективна присъда. Прокуратурата твърдеше, че Радев поискал при групирането на наказанията на Ячков да не бъде увеличавано общото наказание, защото бил обещал това на адвоката на осъдения. След това Радев се срещнал и с окръжния съдия от Плевен Калоян Гергов, за да го склони да не увеличава наказанието на Ячков. В продължение на половин година Радев е бил следен и със специални разузнавателни средства, като бил подслушван и наблюдаван.

След като беше привлечен като обвиняем, Радев беше отстранен от длъжност до приключване на делото, а сам подаде и оставка като зам.-шеф на Асоциацията на прокурорите.

След като беше напълно оправдан, той поиска 200 000 лева обезщетение от прокуратурата за неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение и в края на миналата година градският съд уважи изцяло иска му, като освен това осъди прокуратурата да му плати и над 8000 лева за имуществени вреди, както и над 12 000 лева разноски.

Прокуратурата обжалва решението на градския съд, като твърди, че размерът на обезщетението е завишен, а освен това оспорва, че дължи обезщетение за адвокатско възнаграждение и за здравни осигуровки, които Радев е плащал.

Апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик) отхвърлят възраженията на държавното обвинение и напълно потвърждават изводите на градския съд.

В решението си САС припомня показанията на двамата свидетели по делото – съпругата на Радев и един негов приятел, които са дали показания за широкото медийно отразяване на процеса и отзвука сред магистратите в Плевен и в цялата страна. Приятелят на Иво Радев е посочил, че той е бил първият административен ръководител, привлечен към наказателна отговорност. Той свидетелствал, че на семинари колегите им се интересували от развоя на делото и изразявали мнение, че това е следствие на лоши отношения в колектива на окръжната прокуратура в Плевен. Освен това Иво Радев споделял, че има здравословни проблеми, а отделно имал и финансови затруднения, като се налагало да взема заеми за отглеждане на трите му деца.

След като бил възстановен на работа трудно подновил отношенията си с колегите, защото се притеснявал да не им навреди кариерно, да не ги заподозрат, че му симпатизират или че са близки приятели с него, сочи свидетелят. Радев му споделял още, че е много разстроен от това, че е подсъдим и очаквал, че ще бъде несправедливо осъден.

Съпругата му пък разказва как през 2015 г. му съобщила, че има призовка за него, докато той бил в командировка в Германия. Жената изпаднала в шок, след като получила призовката от шефа на полицията в Плевен. Веднага се обадила на съпруга си, който първоначално я успокоил, че е станала грешка, но след това разбрал, че трябва спешно да се прибере в България и дори казал на жена си да му донесе дрехи и тоалетни принадлежности, защото допускал, че може и да го задържат. Новината за обвинението му била съобщена и станала водеща, а Радев най-много се притеснявал за близките си и предимно за 11-годишната му тогава дъщеря. По думите на съпругата му, дъщеря им не можела да повярва, че баща ѝ „се борел с престъпниците и изведнъж самият него наричали престъпник“. Съучениците ѝ също коментирали и се подигравали, а детето питало дали баща ѝ наистина е престъпник.

„Разгласяването на обвинението в медийното пространство е генерирало огромен негативизъм спрямо Радев, като разликата между обвинение в престъпление и влизане в сила на присъда, с която е признат за виновен в извършването му, не е отчетено при формиране на отношението на обществеността към ищеца. Позорният факт на привличането му към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление е повлиял върху доброто му име на професионалист, с което несъмнено се е ползвал до момента, върху самочувствието му и общуването му с околните“, се казва и в решението на САС. В него съдиите посочват, че прокурорът не е имал нито сили, нито възможност да изрази позицията си и „да обясни нелепостта на ситуацията, защото щял да прозвучи само като оправдание.

„Естествени са чувствата на тревога и шок у магистрат, който е призван да повдига и поддържа обвинение срещу лица, извършили престъпления, когато бъде подложен на несправедлива наказателна репресия. На всички проведени съдебни заседания, общо девет на брой, ищеца се е явявал лично, като при всяко заставане на мястото на подсъдимия в съдебната зала той е усещал безсилието си срещу нелепото обвинение, съчетано със страх, че именно поради високата обществена длъжност, която е заемал, е възможно да бъде несправедливо осъден, „за назидание““, пише още САС.

Съдиите отчитат, че формалната продължителност на делото е била повече от пет години, но вредните последици продължили и след това.

„Освен, че до широката общественост не е доведена новината за претърпялото „фиаско“ обвинение, съмненията у околните, че е извършил престъпление, не са категорично опровергани“, подчертава съдът и приема, че определените от първата инстанция обезщетения са справедливи.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.