Студентът по право от Хага Евгени Марчев, който навърши 22 години преди 2 дни, разказа пред bTV потресаващи подробности от вечерта на 10 срещу 11 юли, когато бе брутално пребит от полицията на протестите срещу правителството в София

„Призовавам полицията, нека извади записите и да види дали аз някъде докосвам униформен. Не съм хвърлял каквито и да е предмети. Ако искат да разберат какво се случи в този ден, нека съберат телефоните на полицаите. Да видят как сме снимани като ловни трофеи и ни беше повтаряно, че сме трупове, че ще умрем и т.н.“, разказва Евгени за страшната нощ и настоява за разкриването на истината.

„Навярно около 22 часа се разигра този проблем. Не съм бил на първа линия, бях на 6-7 метра по-назад. Видях, че се образува напрежение от двама-трима възрастни, които очевидно бяха влезли в словесен конфликт. В този момент униформените тръгнаха напред и почнаха да крещят: „Назад, назад!“, разказа Евгени в предаването на Цветанка Ризова (виж тук запис на предаването). Ето как описва той случилото се пред Министерския съвет:

„Видях един мъж, който беше нападнат и нещо в мен трепна. В момента, в който издърпах този господин, останах сам срещу полицаите и вдигнах ръце, знаейки, че това са неприкосновени хора, защото ни пазят. Чух един глас – “хващай го тоя”. Издърпаха ме от живата верига, повалиха ме в борчески стил назад, паднах странично. Ударих си главата. Над мен застана униформен без маска и без каска, кой ми нанесе два или три удара в брадата. Това бяха силни удари. Първоначално не припаднах, но ударите продължиха. Тук изгубих съзнание. Те вероятно решиха, че отказвам да им съдействам. Опитаха се да ме вдигнат, но аз не можах да се задържа на крака. Влачиха ме и отново ме удряха – в бъбреците, в гърба, в главата. Крещях за помощ с надеждата някой от техните колеги да се отзове, но нищо такова не се случи.
Довлачиха ме зад колоните, тогава един от ръководните полицаи каза: „Бийте ги, докато не им се сложат белезниците!“ Сякаш това е един принцип в правораздаването у нас – да те бият, докато не ти сложат белезници. Накрая бяхме нахвърляни 6-7 души като трупове. Плюеха ни, подритваха ни. След като ни сложиха белезници, дойде ново нареждане – вече не можете да ги биете“.

Всичко дотук Евгени разказва без злоба, повтаряйки няколко пъти, че полицейското насилие в България не може да изненада никого. За него най-ужасният момент е след това: „Тогава се случи нещо много по-страшно, когато при нас дойде единственото задържано момиче. Тя беше влачена по земята по ужасен начин. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене и тогава полицаят започна да я гали по косата и да я снима. До мен беше приятелят й Антон, по-късно бяхме заедно в килията – той трудно можеше да си намери място тази вечер. Това е огромно унижение.“

Евгени продължава с разказа за ареста в Трето районно, където отношението към тях е по-човешко. „Когато бусът дойде да ни отвежда, дойде един полицай – усмихнат, имаше едно съжаление, казваше – момчета, спокойно, няма да има повече бой,“ спомня си той. Така и родителите му благодариха няколко пъти на полицаите от Трето РПУ, въпреки че цяла нощ синът им се моли за медицинска помощ и получава такава едва на сутринта. Хората са поставени в положение да благодарят, само защото са спрели да ги бият.

В ареста петима задържани от протеста са натъпкани в помещение за двама души, с две легла. Въпреки че близките им носят храна и вода, те не стигат до младежите. Евгени цяла нощ се моли за линейка, защото има сериозни наранявания и трудности с дишането, но такава му е отказвана. Чак сутринта е повикана „Бърза помощ“, той е прегледан и откаран в неврохирургията в „Пирогов“.

В болницата Евгени е строго пазен от двама души полицейска охрана, въпреки че няма обвинение. Лежи заедно с Димитър Педев, 29-годишният мъж, когото родителите му два дни издирваха из София. Педев е задържан на Орлов мост за „словесни атаки“. Толкова е опасен според полицията, че три дни лежи на леглото с белезници на ръцете и на краката, в компанията на полиция, която го охранява.

„Той лежи с насинено око, пълно с кръв, главата му е квадратна, лежи с белезници на ръцете и на краката, разпнат три дни. Няма адвокат, няма родител, няма телефон“, разказа Евгени.

В „Пирогов“ на Марчев са му снети показания като свидетел. Когато разказът стига до бруталната гавра с Цвети, на полицая изведнъж му свършва мястото в записките: „Вика ми – нямам място на листа да го запиша“.

Директорът на „Пирогов“ проф. Балтов също се отнесъл фриволно към фактите.

Проф. Балтов подкрепи версията на полицията,че на протеста може да има бити полицаи, но бити протестиращи няма, като съобщи, че Евгени е напуснал болницата на собствен ход. Всъщност младежът е отведен с количка до изхода от служител на лечебното заведение и според него това би следвало да е добре документирано. Марчев изрази недоумение и защо шефът на „Пирогов“ не е реагирал да се свалят белезниците на Димитър Педев, като специално благодари на лекарите и медицинските сестри, които неколкократно са се застъпвали за тях пред полицейската охрана.

Евгени Марчев призова да се извадят записите от камерите пред МС, които да покажат истината за случилото се, както и снимките и клиповете от телефоните на полицаите.
Той е убеден, че полицейското насилие в следващите нощи е предотвратено благодарение на разкриването на тези събития чрез любителски видеозаписи. „Полицаите само от страх, че ги снимат, престанаха. По никакъв начин не съм учуден от случващото се. Полицейското насилие не е прецедент и е нещо нормално за нашите ширини“, допълни Евгени Марчев. „Ако не се направи реформа, тези неща ще продължат“, коментира той.

За него крайната цел на протеста е оставка на цялото правителство и главния прокурор Иван Гешев. Той призова към мирен протест и неконфронтиране с органите на реда.