Потъва в дълбока депресия, че е пропуснал безвъзвратно най-хубавото в живота

Вика, аз съм свободен човек и живея в свободни времена. После отиде бачка 12 часа къртовски труд; прибере се с колата си, която изплаща, претрепан в апартамента, който изплаща; яде; заспи; няма време за жена си, децата си, хобито си. Така до 60, след което се пенсионира, децата му си имат семейства и нямат време за него. Той няма сили да прави каквото и да е, защото е изхабен от 12-часово бачкане 40 години. Изхабен е и психически, и емоционално. Нещо повече. Осъзнава, че най-хубавите му години са минали в офиса или зад щанда, печелейки пари, с които е купил кола и жилище, за да ги използва така, че да може да бачка по 12 часа. Не помни детството на децата си, освен неделите в парка. Пропилял е миговете с жена си, защото е бачкал или е бил изморен от бачкане. Потъва в дълбока депресия на 60, защото осъзнава, че животът му е минал в работа и нищо повече. В печалбарство. В потребителство. В празна и безсмислена консумация. Че е пропуснал безвъзвратно, безвъзвратно най-хубавото в живота:

• смеха на децата СИ
• усмивката на жена СИ
• споровете с приятелите СИ
• дългите прохладни вечери, в които имаш сили да се радваш на живота
• песента на птичките
• безцелното шляене из града
• излетите в гората със семейството
• пътуванията без посока
• всичко, което носи радост

Но е спечелил къща и кола; десетина айфона през годините; много скандали с жена си, заради дефицити във връзката от невъзможност да й отдели внимание; престижна позиция в службата; 2-3 заболявания от прекомерен стрес и много, много неизживян живот.

Бил свободен да живее живота си, ама не му останало време.

Христина Коемджиева