Главният секретар на МВР Ивайло Иванов заслужено бе отстранен заради насилието над мирни протестиращи миналото лято

Какво е МВР? - Биещото сърце на партията. Виц от соца, който брутално оживя миналото лято, а иначе е обичайно поведение в полицейските арести.

Тепърва ще калкулираме резултатите от т.нар. чистка по върховете на МВР, която предприе служебният министър Бойко Рашков, но тя със сигурност е необходима. Професионалното ръководство на силовото ведомство през последната година направи куп груби нарушения и гафове, заради които отдавна трябваше да се раздели с властта. Няколко са провиненията на вече бившия главен секретар Ивайло Иванов, с които заслужи уволнение, но най-съществено е полицейското насилие, пише Мартин Георгиев във вестник Сега.

МВР целеше да внуши страх у протестиращите още от първия ден на избухналото обществено недоволство миналото лято. След залез и далеч от камерите на 10 срещу 11 юли полицията предприе офанзива срещу неколцината останали демонстранти, в резултат на което двама мъже бяха приети по спешност в "Пирогов" с тежки наранявания след полицейско насилие. Видео показа как безпомощни тела се хвърлят едно върху друго от служителите на реда, а пострадалите свидетелстваха за сексуална гавра с момиче и заповеди като: "Бийте ги, докато им сложат белезници". Вътрешното министерство по никакъв начин не опроверга тези твърдения, а записите от камерите под колоните на Министерския съвет се пазят в строга тайна.

Веднага след това пък полицията послужи за частна охрана на сарая на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в парк "Росенец". Под предлог да не се стигне до етнически конфликт в продължение на часове кордон от униформени бранеше брега от обикновени граждани, които искаха да отидат на плаж. Че действията на МВР не са имали различен смисъл от това да се угоди на Доган, стана ясно в следобедните часове, когато хората все пак бяха допуснати на пясъка пред сарая, където дори размениха приказка със симпатизанти на ДПС. Това доказа, че доводът с етническия конфликт е измислен и несъстоятелен, а МВР се превърна в нарушител на граждански права.

Отговорност за всичко това, макар и частична, понесе тогавашният вътрешен министър Младен Маринов, на когото Борисов поиска оставката по настояване на областните структури заради съмнения, че е близък с бизнесмена от ДПС Делян Пеевски. Явно това бе внезапно пречка да си министър, но не и депутат, тъй като малко след това Маринов оглави листата на ГЕРБ за София-област. Грубите нарушения от страна на МВР обаче не разклатиха поста на Ивайло Иванов и нередностите продължиха.

И демонстрацията на 2 септември, станал известен като "кървавата сряда", не се размина без полицейско насилие. Журналисти и участници в протеста бяха напръскани с лютив спрей, което принуди десетки да потърсят медицинска помощ. Униформен пък беше заснет да държи метален бокс срещу протестиращи, а в късните часове се стигна и до побой над граждани. Журналистът Димитър Кенаров получи тежки наранявания от нанесените удари и престоя незаконно в ареста без издадена заповед за задържането му. Гл. секретар Ивайло Иванов до последно твърдеше, че "няма бит журналист". Кенаров води дело срещу МВР и тази седмица стана ясно, че министерството е сезирало НАП да провери дали Кенаров си плаща данъците и дали е член на СБЖ. Искането е абсурдно и е чудесна илюстрация за юридическия капацитет на министерството. Нито данъците, още по-малко членството в един от многото журналистически съюзи имат отношение към делото за побой. Такова искане може да се роди само в милиционерски мозък, а очевидно в МВР е пълно с такива.

Лоша организация беляза летните протести, от което пострадаха както граждани, така и редови полицаи. Въпреки че в столицата бяха съсредоточени сили на реда от цялата страна, МВР се оказа неспособно да изолира и неутрализира провокаторите. В резултат на това на 2 септември по време на "Великото народно въстание" на площад "Независимост" полицаите бяха подложени на обстрел от бомбички, бутилки и дори павета. Много от тях пострадаха. Все още няма ясен отговор защо агресивните футболни агитки бяха оставени да безчинстват до късните часове на деня, да внасят бомбички и други оръжия. Станахме свидетели как буквално пред погледите на полицаи няколко маскирани мъже бяха оставени да къртят павета, пътни знаци, столове и палеха слама, но не бяха задържани.

Вместо това в ареста се озоваха мирно протестиращи, които впоследствие осъдиха МВР. Доскорошният депутат от ДБ Борислав Сандов атакува задържането си и спечели в съда. Венелин Божилов, член на гражданско сдружение БОЕЦ, също успя да защити правата си срещу незаконния му арест на 2 септември. "В трите килии бяхме общо към 15 момчета, сред които имаше двама журналисти, млад лекар от "Пирогов", собственик на мебелна фирма, ИТ специалист, служител в Европейската централна банка и други подобни "съмнителни" фигури", разказа бившият лидер на младежката структура на ГЕРБ в Русе Павел Цветков, който също беше задържан.

За неадекватните действия на полицията на протеста носи отговорност и шефът на СДВР старши комисар Георги Хаджиев, който засега остава на поста си. Той публично излъга, че в палатковите лагери са открити самоделни взривни устройства. Отговор по Закона за достъп до обществена информация от СДВР до сдружение БОЕЦ показа, че няма такива иззети устройства. Освен това единствените наказания за полицейско насилие от миналата година са за служители на "Специализирани полицейски сили" на Столичната дирекция. Нищо по-сериозно от размахване с пръст не последва.

Царящата безнаказаност също изисква уволения по върха на МВР. Насилниците в униформи на летните протести бяха прикрити с фиктивни проверки, в една от които дори не успяха да установят самоличността на виновните. Пример за това е побоят над Димитър Кенаров, който според МВР не се е случил, а издаденото медицинско и видимите травми не доказват нищо. В опита си да прикрият извършителя се стигна дотам, че разследването на прокуратурата дори не успя да установи кои са полицаите, заснети да задържат Кенаров.

Биячите на протестиращи на 10 юли пък се разминаха с най-леки наказания. Двама от тях получиха "порицание" за срок от 6 месеца, един е със "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", а служителят на ръководна позиция, за който СДВР оповести, че е наказан "по-тежко", е санкциониран със "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", като наказанието още не е влязло в сила, тъй като санкционираният обжалва пред съда.

Това показва несправяне със задачите и на Инспектората на МВР, чийто шеф Николай Гешев беше освободен в пенсия от служебния министър. Именно този орган осъществява контрол за спазването на Етичния кодекс за поведението на държавния служител в силовото министерство. Гешев обаче смята, че отстраняването му от Бойко Рашков се дължи на задкулисно решение. Но именно Инспекторатът трябваше да отговори как така полицията допусна по време на протестите редом с нея да бъдат частни охранители, ползващи се с протекцията на МВР да безчинстват. Разследване за странните връзки на МВР с тези формирования нямаше.

Машинациите в МВР очевидно са толерирани, затова трябва най-накрая разумна кадрова политика. Първите действия в тази насока на служебния министър Бойко Рашков са по-скоро обнадеждаващи. Два месеца няма да стигнат. Именно сега е нужна "Работа, работа, работа", за да не бъде МВР биещото сърце на партията.