На 24 април ЕСПЧ задължи правителството да осигури алтернативни жилища на 3 ромски семейства от Войводиново, изгонени в началото на януари, чиито къщи бяха съборени, предаде БНР.

За БНР председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев, че „привременните мерки са само една част от решението на ЕСПЧ, а другата част е, че се дава приоритет на жалбата. Става дума за едно много бързо придвижване на тази жалба. Привременните мерки задължават държавата да реагира незабавно и да осигури достойни условия настаняване, каза още той.

„Ние сме в контакт с жалбоподателите. Досега не е предприето нищо. Имам известни страхове, че тези привременни мерки ще бъдат изпълнени, тъй като чухме реакциите и на кмета на Войводиново, веднага след постановяването им, и на други отговорни държавни хора, например на кандидата за евродепутат Ангел Джамбазки, който каза нещо от сорта, че това бил някакъв съд, на който нищо не му дължим. Имам страх, че поради неизпълняванането им ние ще бъдем осъдени допълнително, тъй като неизпълняването на привременните мерки води до автоматично нарушение на правото на жалба“.

В момента ромските семейства от Войводиново живеят в нечовешки условия в „гетото на гетото на квартал Столипиново“, допълни Кънев в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.

“Имам сериозни основания да предполагам, че както в този конкретен случай, така и в няколкото други дела, които евентуално ще достигнат до ЕСПЧ, България ще бъде осъдена многократно. Ще бъдат намерени многобройни нарушения на конвенцията и българските данъкоплатци ще трябва да изплатят много високи обезщетения“.

Ромите от Войводиново са регистрирани законно на територията на община Марица, но самата община не разполага с общински жилища, обясни Кънев.

В друг случай на напрежение, свързано с роми и незаконни помещения в "Баталова воденица", също са били постановявани привременни мерки от ЕСПЧ. В друго дело -„ Иванова и Черкезов срещу България“ пък такива са постановени в полза на българи, живели на морето. И в двата случая обитателите са останали в незаконните си жилища:

„Няма значение дали са роми или българи, има принципи, които трябва да се спазват. Те са, че в резултат от мярката, която е премахване на незаконната постройка, който и да е от обитателите не бива да остава бездомен, особено когато става дума за зимен период и за уязвими групи. Ако това е единственият дом на човека и той е живял там продължително време, държавата, независимо че е незаконна постройката, трябва да се погрижи да му осигури някаква алтернатива“.