За да попълним бездънната финансова яма на НЕК сигурно ще ни трябват доста животи. Финансовото състояние на НЕК бе докарано до тук заради поредица от политически решения, а сега без никаква логика на пазара бе поискано бизнеса да започне да я запълва.

Много политици поемаха ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР „изненада“ индустрията с повече от двукратно увеличена цена за  „задължения към обществото“ (от 18,93 лв./МВтч на 40,20 лв./МВтч). Това ще доведе до скок в цените за с поне 15%. В същото време държавата скри зелените и кафяви енергии, за да не дразнят публиката, но ще удари бизнеса, ако идеята се превърне в решение 1 юли, т.г.

В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1 300 млн. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика.

Какво означава това?

Едно средно предприятие, което консумира около 20 мегават часа на месец ще започне да плаща над 400 лева на месец повече, което е почти 5000 лева на година. Мнозина от собствениците на фирми и работодатели скочиха, заявявайки, че това ги води към сигурен фалит, загуба на пазари, срив в експорта, загуба на работни места и драстично ограничаване на инвестициите. Те твърдят, че няма някаква разумна причина свободния пазар да пълни финансовата дупка на НЕК в момента. Ако пък толкова много държавата иска чрез свободния пазар да подобри финансовото състояние на НЕК, логиката изисква да се либерализира изцяло пазара в България, свързан със стопанските субекти. Либерализирайки изцяло пазара тогава всички ще започнат да плащат „задължения към обществото” от 40,20 лв./МВтч, вместо досегашните 18,93 лева и някак си по се връзва сметката, че нещо ще влезе в НЕК. Това е поредното безумно намерение да бъдат натоварени хората, които са  данъкоплатци,  крепят държавата, осигурявайки й работни места и плащайки данъци и инвестират, давайки добавена стойност посредством производството си, с абсолютно неадекватна такса.

Грешките в годините

Свободният пазар на електроенергия в България, който така или иначе по директивите на Евросъюза, трябваше да се случи, все още не е факт до край. В края на 2007 година България трябваше да има напълно либерализиран пазар на електрическа енергия. Осем години по-късно можем да кажем, че в това отношение сме на наникъде. В момента в България има над 16 000 фирми, които отговарят на изискванията за излизане на свободен пазар. Те бяха задължени да излязат на свободния пазар на 1 октомври 2013 г. От тях може би има малко над 5000, които са на свободен пазар и приблизително 11000, които не знаят защо плащат по-високи сметки за ток вече близо две години. Това се случва, защото те са на тъй наречения доставчик от последна инстанция. Държавата не направи необходимото тези фирми да знаят това. Нямаше реклама, не се говореше публично…

В същото време НЕК възприема свободния пазар като заплаха, а не като възможност бизнеса да генерира някакви средства, които след това да вложи обратно във вид на инвестиция или да повиши работни заплати. Битува  мнението, че свободния пазар краде от печалбата му.

Още за сбърканите правила в България

Държавата, отваряйки пазара под някаква форма, превърна ЕРП-та в търговци. Ако те до отварянето на пазара бяха по принуда такива, защото нямаше либерализиран пазар логиката изискваше в момента, в който пазара бъде либерализиран ЕРП-та да си влязат в същинските функции на електроразпределителни дружества. Да стопанисват мрежата да събират таксите за това (което правят и в момента) да инвестират в нея, да изпълняват функцията на доставчик от последна инстанция, когато налага, да продават на регулиран пазар, докато има такъв, но да не могат да търгуват на свободния пазар. Защото и пеленаче да попиташ ще ти каже, че това е конфликт на интереси. Няма как и ножа и хляба да е от едната страна.

Възникват и въпросите защо трябваше електроразпределителната мрежа в България да бъде приватизирана? Защо държавата, ако искаше конкуренция, не направи три държавни дружества, които да стопанисват мрежата в България, а позволи изтичането на поне 10 млрд лв. навън.

Наскоро стана ясно, че до 2020-та  година са необходими инвестиции за над 1 трилион евра за обединения европейски енергиен пазар. Този пазар има всички предпоставки да се превърне във втори Шенген. Защото една част от държавите ще имат финансовата възможност да се включат в този пазар и други, които няма да могат да  изпълнят определените изисквания, за да влязат в него. България, най-вероятно, ще попадне във втората група.

Нерешените много проблеми в енергетиката са с натрупвания в годините. Но според работодателите и бизнеса последният пирон в ковчега ще е и  такса „Общество”.

Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното решаване на проблема с такса „Общество”, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса.