Има данни, че ритуалите на това място стихват през 4-ти век след Христа

Звуците от удари на чукове и длета все още отекват край бреговете на морето, напомняйки за времената, когато социалистическите режими превръщаха древни светилища в каменни кариери, съобщава БНТ. Такова е и съдбата на тракийското светилище Бегликташ, което повече от три хилядолетия е било средище за молитви и жертвоприношения към боговете. На това свещено място древните траки отправяли своите молби за мир, благополучие и плодородие.

Археологическите проучвания сочат, че светилището е било активно още от 14-ти век преди новата ера. За траките Бегликташ е бил място, където са вярвали, че връзката им с боговете е неразривна и техните молби не могат да останат нечути. Въпреки че светилището било толкова важно за тях, Римската империя постепенно заличава култовия комплекс. Според данни от историческите извори, последните ритуали на това място спират около 4-ти век след Христа.

Над Бегликташ се издига впечатляващото природно образувание, наречено Лъвската глава. В древността, край тази величествена скала, била изградена крепостта Ранули. Историкът Стоян Налбантов предполага, че укрепеното селище е създадено по заповед на персийския цар Дарий. Той се опира на сведения от италианска карта, в която крепостта е отбелязана. Косвени данни сочат, че Ранули процъфтява по времето на Александър Македонски и е свързана с неговия телохранител Лизимах, който укрепва крепостта и я доразвива. Не е изключено Лъвската глава да е била допълнително оформена по негово нареждане.

Крепостта и светилището изчезват от картите на Римската империя по време на император Диоклециан, когато градът и светилището са преместени в Дебелт, близо до Бургас. Въпреки това, интересът към Бегликташ и Ранули не се възражда дори при император Траян. Едва през 8-ми век историческите извори отново насочват внимание към района, когато хан Тервел сключва договор с византийския император Лъв Трети. България се ангажира да помогне на Византия в битката срещу арабите.

Вярванията на траките намират приемственост в по-късните култури. На Бегликташ е почитана великата богиня майка и нейният син – Бога Слънце. През следващите епохи политеизмът отстъпва пред монотеистичните религии, а на един километър и половина от светилището е изграден християнски манастир, посветен на света Параскева.

През 19-ти век местното население преименува крепостта Ранули на Вълчановото кале в чест на легендарния хайдутин Вълчан войвода. Разказват, че той е живял в крепостта и е организирал своите смели набези срещу османските кърванджии и мореплаватели. Лъвската глава е била използвана от войводата като наблюдателен пункт за стратегическо планиране на битките му.

Преданията за скритите съкровища на Вълчан войвода продължават да привличат иманяри към района. Легендите разказват, че при пълнолуние търсачи на съкровища безмълвно тръгват с лопатите си към Лъвската глава, надявайки се да открият заровеното злато.

Това свещено място носи следите на траките, цар Дарий, Александър Македонски, Лизимах, хан Тервел и Вълчан войвода. Лиричните души търсят духовните връзки с тези велики фигури, докато по-прагматично настроените се надяват да открият съкровища, останали неразкрити под повърхността.