Българско откритие променя подхода към рака
- Редактор: Снежана Николаева
- Коментари: 0
Д-р Радослав Александров разкрива тайните на "отряда за бързо реагиране" в клетките
Екип от български учени, в сътрудничество с чуждестранни лаборатории, постигна значимо откритие в областта на онкологията. Петгодишното им изследване върху PARP 1 белтъка разкрива нови възможности за разработване на по-ефективни лекарства за лечение на рак.
Ролята на PARP 1 белтъка в клетъчните процеси
Д-р Радослав Александров от Института по молекулярна биология към Българската академия на науките (БАН) обясни ключовата роля на PARP 1 белтъка в клетъчните процеси. В интервю за предаването "България сутрин" по Bulgaria ON AIR, той заяви: "Този белтък е ключов за редица процеси в нашите клетки. Един от най-съществените процеси е поправка на ДНК. При нея е закодирана наследствената информация. ДНК доста често претърпява увреждания. В повечето случаи клетките ни се справят с този проблем."
PARP 1 - "отряд за бързо реагиране" в клетките
Д-р Александров описва PARP 1 като своеобразен "отряд за бързо реагиране" в клетките. "PARP 1 белтъкът е като отряд за бързо реагиране. Отива и се свързва с мястото на увреждане, за да се активизират механизмите за поправка," обясни той.
Нови открития за PARP-инхибиторите
Изследването хвърля светлина върху действието на PARP-инхибиторите - молекули, използвани в лечението на някои видове рак от 2014 година насам. "Ние разкрихме как молекулите PARP-инхибитори повлияват поведението на PARP 1 белтъка, за да определят в крайна сметка ефективността в клиничната практика," споделя д-р Александров.
Потенциал за персонализирано лечение
Откритието на българските учени разкрива, че различните PARP-инхибитори имат специфични свойства по отношение на PARP 1 в живите клетки. Това откритие може да доведе до по-прецизно и персонализирано лечение на различни заболявания.
"Открихме, че PARP-инхибитор, който би бил полезен за лечението на ракови заболявания, може би няма да е толкова добър за лечението на невродегенеративни заболявания, и обратното. Установихме кои PARP-инхибитори биха били полезни за едно или друго. Пътна карта за по-разумна употреба на тези лекарства в практиката," обясни д-р Александров.
Бъдещи перспективи
Въпреки значимостта на откритието, д-р Александров подчертава необходимостта от допълнителни изследвания: "Трябва да направим доста допълнителни изследвания." Това показва, че работата на екипа продължава, с цел по-нататъшно развитие и приложение на техните открития в клиничната практика.