България е страната с най-много смъртни случаи от хронични заболявания при хората между 30 и 70 години в Централна и Източна Европа, а и на Балканите, информира 24 часа. 

На опашката в региона са също Македония и Унгария, но и те се представят по-добре от нас.

Такъв е изводът от голямо изследване на британския “Импириъл колидж”, който по данни на СЗО, ООН и собствени проучвания посочи къде в света най-много се гине без време от 4 хронични незаразни болести (ХНБ) – рак, сърдечносъдови заболявания, белодробни проблеми и диабет.

Монголия е страната с най-много смъртни случаи от такива заболявания при мъжете между 30 и 70 години, а Сиера Леоне – при жените. При мъжете тази смъртност е най-ниска в Исландия, а при жените – в Южна Корея.

Нашата страна за малко да влезе в последната десетка за мор по силния пол – там България и Латвия са на 168-о от 186 места.

При дамите се въртим около 90-а позиция заедно с ОАЕ и Оман. Едва през 2040 г. ще достигнем целта на ООН тези видове смърт да намалеят до 3,4% до 2030 г. Само 30-ина държави са на път да осъществят това постижение.

Специалистите са изчислили риска 30-годишни днес жители на 186 държави и територии да починат от рак, сърце, диабет или белодробни болести, преди да навършат 70 години. Резултатите са публикувани в авторитетното медицинско издание “Лансет”.

“Хроничните незаразни болести са главната причина за преждевременна смърт в повечето държави в света. Бедността, прекомерната употреба на алкохол и цигари, пласирани без контрол от мултинационалните компании, некачествените здравни системи и услуги превръщат тези болести в по-голям бич за човека от традиционните негови душмани - бактериите и вирусите”, казва ръководителят на изследването проф. Маджид Езати.

Проблемът е сериозен - хроничните болести отнемат живота на 41 млн. души годишно – 7 от всеки 10 починали. 17 млн. от тях умират преждевременно, тоест преди да са навършили 70 години.

През 2015 г. ООН призова държавите за мерки, които до 2030 г. да стопят преждевременната смърт от незаразни болести на хората до 70-годишна възраст на 3,4 процента. Новият глобален анализ обаче сочи, че само 35 страни са на път да осъществят тази цел за жените и 30 – за мъжете.

Южна Корея например почти я е постигнала с ранна женска смъртност от едва 4,7%.

Но в повечето точки на света рискът да умреш от рак, диабет, сърдечносъдови и белодробни заболявания е по-голям, отколкото от епидемии като малария и СПИН. Според доклада България ще се доближи до стандарта на ООН едва след 2040 г. Такава е прогнозата и за още над 100 държави, сред които Германия и Гърция.

Данните показват, че рискът от такава ранна смърт е по-малък в страни с високи доходи като Южна Корея, Япония, Исландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Австралия. Но и богати държави се нареждат в средата и на опашката. САЩ например, където здравната система куца като обхват и качество, са 53-и по ранна смърт при мъжете (17,5%) и 44-и (11,8%) – при жените. Прогнозата е, че и американците като нас ще настигнат отличниците след повече от 20 години – около 2040-а. Китай е 80-и в рейтинга при мъжете и 76-и при жените. 

Проблемът е много сериозен в Централна Азия и някои страни от Източна Европа – Монголия, Казахстан, Русия, Беларус, Украйна. Шест държави в последната десетка на класацията за мъжете са от бившия СССР.

Най-голям е рискът от ранна смърт при африканките от Сиера Леоне и Кот д'Ивоар, както и в страни като Гвиана, Афганистан, Йемен, Папуа-Нова Гвинея.

В Европа държавите с нисък риск от ранна смърт са 18 - водят Исландия и Швейцария. Добре се представят някои средиземноморски страни - Испания и Италия дори влизат в топ 10 на нежния пол с едва 7,2% риск от ранна смърт.

При европейските мъже рекорд в черната статистика държат Русия и Беларус. При жените най-зле са Молдова и Украйна.

В Централна и Източна Европа и на Балканите България се представя най-зле.

Дори държави назад в класацията като Румъния, Унгария, Черна гора, Армения имат по-ниска от нас смъртност от хроничните незаразни болести. Чехия, Словакия, Босна и Херцеговина и дори Македония, която сега има слаби резултати, се очаква да достигнат стандартите на ООН още през 2030 г.

Полша, Словения, Черна гора, Сърбия, Хърватия, Турция, Албания ще смъкнат нивото на ранна смърт от ХНБ между 2031 и 2040 г.

Класацията отчита мерките, които страните вземат в тази посока, затова държави с високи днес стойности са с по-добри шансове за бъдещето. Латвия например, която е като нас по смъртност при мъжете (32%), може да покрие норматива на ООН още през 2030 г.

Положението се влошава и не се вземат достатъчно мерки в 24 страни за мъжете и в 15 – за жените. В държави с прилична смъртност от 4-те хронични болести като Великобритания, Франция, Германия например проблемът ще се изостри, ако днешните здравни тенденции там продължат. Индия, Китай и дори Австралия също няма да се класират за 2030 година при сегашната си политика по проблема, предупреждават авторите на проучването.

Според тях засилването на контрола над алкохола и тютюнопушенето ще спаси живота на милиони хора. Също толкова важно е достъпното и качествено медицинско обслужване, диагнозата и лечението на хроничните болести на ранен етап, особено на високото кръвно налягане.

“Десетки държави могат да постигнат тази цел с малко усилия, които да укрепят сегашните благоприятни тенденции там. Това значи правителствата и международните донори да инвестират в правилни политики”, казва проф. Езати.

Иначе, допълва го Кейти Дейн от Асоциацията за превенция на ХНБ, ще вървим като сомнамбули към едно мрачно и болно бъдеще.