Международен шофьор, пътувал от Северна Италия до Мюнхен, се изолира доброволно в свой офис в Пловдив.

Мярката 45-годишният тираджия предприе от грижа към най-близките си хора, въпреки че няма признаци за Covid-19. Мартин Кирчев вече десети ден прекарва заключен и в изолация. Вместо да ползва полагащата му се почивка от 14 дни между два курса, той избра да се постави под карантина, за да предпази близките и приятелите си  от евентуално заразяване. Отцепил е района с въже и не допуска никой да приближава входната врата на помещението. Как се издържа 14 дни сам между четири стени, какво ти липсва най-много в дните на изолация, както и как реагираха държави като Италия и Германия в началото на пандемията, разказва  международният шофьор от Пловдив пред местния сайт Марица.

"Решението за самоизолация взех сам и веднага щом се прибрах в Пловдив, реших да се усамотя в офиса си. В него имам почти всичко необходимо, но ми тежи малко, че не мога да излизам. Вече имам нужда да се разтъпча, тъй като от дни крача в една стая и се чувствам като затворник", споделя Кирчев. Обяснява, че от 10 години работи като международен шофьор, пътувал от Северна Италия до Мюнхен.

Това ми е работата, единия ден съм в Германия, другия - в Италия. Когато ми свърши смяната, не се прибрах вкъщи при съпругата и детето умишлено, за да ги предпазя от евентуално заразяване. Вече 8-9 ден нямам симптоми, обяснява мъжът. И допълва, че веднага щом пристигнал в Пловдив, уведомил властите, подписал декларация за спазване на карантината, дори поискал да си направи тест, ала тогава му обяснили, че все още няма такава лаборатория в Пловдив.  Новината за самоизолирането семейството му приело спокойно, без излишна паника и вайкане. Съпругата ми е силна жена, свикнала е да се справя сама заради дългите ми курсове, обяснява Мартин.

И допълва, че всеки ден се грижи умът му да бъде зает с нещо, така хем времето минава по-бързо, хем поддържал висок духа си. Смята, че повечето е минало и оставащите няколко дни, докато се усети, ще изтекат много бързо, шегува се мъжът.

„Аз съм от поколението, което е минало през казарма, така че духът ни е запазен и кален от казармата и много други тежки ситуации. Преживели сме всякакви кризи, включително финансови. А и не сме на 18 години, че да изпадаме в стрес и паника за това, че сме останали 14 дни вкъщи", смята Мартин. Съпругата му помага много във времето на самоизолация.

„Тя е свободна в момента, тъй като спряха работа заради ситуацията с извънредното положение. Носи ми храна, дрехи и всичко необходимо. Чуваме се по телефона, после ги оставя на 3-4 метра от вратата на офиса. Взимам всичко набързо и се заключвам отново. Сложил съм отпред въже, за да не се приближава вратата. Не съм сложил карантина, защото се опасявам, че ако хората научат, че съм се изолирал, ще се страхуват от мен", разказва Мартин. И обяснява, че това, което най-много му липсва, е да излезе да се разходи.

„Имам нужда просто да се разтъпча, защото толкова дни започваш да се чувстваш като под домашен арест.  Другото, което ми липсва, е семейството - да ги прегърна и целуна. Очаквам с нетърпение този момент", разказва Мартин.

Смята, че взетите мерки в страната ни са навременни, и вярва, че размерът на епидемията няма да стигне тези в Италия. Притеснява се обаче, че те могат да бъдат провалени от завърналите се от чужбина, които не спазват карантината и не осъзнават какво могат да причинят на близките и на държавата.

Смята, че институциите в България са по-отговорни от тези в Европа. Сегашната ситуация ще запомни единствено с глупостта на хората - тяхната безотговорност и взимането на нещата на шега. Разказва, че преди да се прибере от Италия, минал през магазин в Мюнхен. „Забелязах, че половината магазин кашляше и най-вероятно вече беше заразен, а на никого не му правеше впечатление това. А имаха достатъчно информация за ситуацията с разпространението на коронавируса в Европа."

Докато траел курсът му в Италия, пък по радиото тръбели за 120 заразени. Никой обаче не обръщал внимание на това. Те ходеха по магазините, работеха, играеха футбол, прегръщаха се и се целуваха, нещо типично за италианците, те са топли хора. Така заразата пламна за дни. След  20 дни болните вече бяха над 60 000. Мерките ги взеха много след нас. Дори при заболели от 30-40 хиляди, те сякаш още неглижираха проблема.

Мартин не смята скоро да се отправя на нов курс, поне не по-рано от есента.

„Бих тръгнал в момента, в който има гаранции, че са открили ваксина или лекарства, които ще ни защитават. Мисля, че близките 2-3 месеца не бих го направил нито за пари, нито с риск да загубя работата си", обяснява международният шофьор. Вече е уведомил работодателя си, че след карантината излиза в отпуск, за да обърне внимание на семейството си.

Мартин не се страхува, че някой друг може да го зарази, след като излезе от изолацията. Дори допуска, че вече може да е прекарал това заболяване, без да разбере.

„Няма как да си бил в огнището и да не се заразиш. Може би съм изкарал луд късмет, а може и да съм го изкарал на крак", предполага мъжът.

И допуска, че много собственици на транспортни фирми вероятно ще продължат да изпращат шофьорите и камионите си на път в горещите точки на заразата, а притиснати по различни причини, шофьори ще приемат с риск за здравето си.

*Името на шофьора е променено от етични съображения