„Късмет” – дума тайнствена, вълшебна, неразгадана, с противоположни значения.

Българите, в хилядолетната си история, също я обогатяват със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Какво са късметите? Живи същества? Защо за едни хора е отреден добър, за други – лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда за всеки или идва постепенно с начина на живот?

На тези и на още много въпроси търси отговор Лилия Старева в първата по рода си книга феномен, изследваща късмета, пише 24 часа.

Следващият откъс е посветен на късмета в любовта и брака:

Късмет за любов и брак

Да изтеглиш късмет – „ЛЮБОВ”, е мечтата на всяка девойка днес, но и някога. Най-желаният късмет от баницата, наречена „живот”. Днес слагаме по няколко такива късмета – да са доволни младите, ако не успеят от първия път, при второто завъртване да отиде при тях любовта. А и не само те поглеждат към този късмет. Някога не са писали. Наричали са за любов чрез красиви благословии.

Предизвиквали са любов чрез действаща система от кодирани послания, знаци към света, който не виждаме, но от който безплътни дихания ни гледат, виждат, чуват и понякога изпращат добрини и изпълняват желания. Общуването с тях на тема любов е важна част от космическия ред, който фолклорният човек не обяснява с научни понятия и сигурно затова си го представя ясно и с вяра.

Може би да намериш истинската, голяма и щастлива любов е дар Божи, работа на орисници, на звездна или съдбовна нощ, в която всеки се е родил, на приумица нечия, на невидима сила, на заслуга в предишни животи... Но и човек може да се намеси, да поиска, да заслужи, да се пребори... Знаел е десетки начини за това и не е пропускал да участва – с надежда и вдъхновение в подходящото време.

Не е чел книги за любовта, разбирал е с душата си, но и от препредавания старателно опит, че има няколко важни условия, за да я имаш – извън случайностите и непредсказуемата съдба. И най-важното от тях – да откриеш съзвучието между себе си и другите – семейство, род, общност, между себе си и безкрайния, зрим и незрим, винаги нашепващ нещо свят, между мечтите и действителността. Да се сдобиеш с неустоима красота, с красива любов, има десетки начини. Смисълът на всички е размяна на отношения – дарове, молба, знания.

Даваш – получаваш. Търсиш равновесието между това, което даваш, и това, което получаваш, и смисъла да го правиш. За да откриеш любимия и да го имаш, трябва да установиш необходимата хармония между себе си и другите, да познаваш и изпълняваш общоприетия ред и норми, да притежаваш обществено приетите добродетели. Разковничето е отново в разбирането за ред, норма, закон. Ако мома не е лазарувала и момък коледувал, трудно ще изтеглят късмета за любов, не ги признават, не са порасли за него.

За да участваш пълноценно в космическото общуване, трябва да знаеш езика на животните и растенията, на слънцето, на небесния свод и светилата по него, шума на листата, ласката или гнева на вятъра, тайнствената сила на формите, цветовете, числата, смисъла на названията...

Приказките са истина – лястовичката, косът, змията, пчелата, мечката, петелът – всички те говорят, разбират думите ни, държат се съответно. В пропаданията на времето си най-близо да езика им. В кръглата форма можеш да затвориш до себе си любимия, ако го погледнеш през нея, през пръстен например на сватбата си. В огледалото можеш да се огледаш заедно с щастието си и да го удвоиш, да го направиш щастие завинаги.

В даровете на птиците и звездите може да разчетеш съдбата си. В разцъфналия цвят на лалето, на магарешкия бодил дори, наречени на някого, да видиш идващото към теб бъдеще. Да го разпознаеш в съня с просени зърна или залък под възглавницата. В случайно чутите думи зад вратата на съседите да чуеш името му...

Съвместното хранене на сватбата, разделената ябълка, лепката, която има свойството да лепи любим човек, прилепът, който също помага да прилепне любимия, съхнещият конец, който прави така, че да съхнат от любов, хурката, която заприда любим, питката пепелница, в която можеш да го замесиш... Толкова много са начините да предизвикаш реда, дори когато не знаеш точното място на всичките му съставки, да уравновесиш везната между човешкия видим и нечовешкия тайнствен, но дишаш и разбиращ свят, да използваш по предназначение предмети и дишащи създания.

Ако се напръска партньорът по време на сън с прах от стрит босилек, той няма да изневерява.

Красотата, също като късмета, е дар Божи, на който всеки се радва, надява, иска да притежава. За момите, разбира се, означава любов, надежда за добър брак, радост в живота. В часове и дни, най-близки до невидимата съкровищница на всички дарове, която наричаме „отвъдност”, те вдъхновено и от душа отправят магически послания и очакват пожеланото да се случи.

За българина красотата на жената е в косата. Затова и магията за красота най-често е свързана с нея. И по един причудлив на пръв поглед начин е свързана с дъжда, с оплодителната му мъжка сила.

„Роси, роси, росица, да порасте тревица, мене дълга косица”, се пее в една детска песничка и сякаш и на децата им е ясно, че дъждът, плодородието и косата на жената са нещо много важно и че имат връзка помежду си.

Чай от риган притъпява страданието и се използва против любовна мъка.

Много ритуали – магии за любов, са намерили място в живота – празничен и делничен, на старите българи, останали са като спомен за него, като свидетелство за вдъхновението, с което търсят и откриват вълшебния порядък, на който се крепи този свят.

Билки за любов

Билките, които сам Господ докоснал с ръцете си и сложил върху човека да заличи раните, нанесени му от дявола през нощта, носят магията на това божествено докосване. Служат за здраве, но и за любов.

Босилек

Ако се напръска партньорът по време на сън с прах от стрит босилек, той няма да изневерява.

Бръшлян

Клонка от бръшлян носи на младата булка щастие в брака.

Бял имел

Свещена и магическа билка. През зимата храстчетата остават масленозелени и свежи на върха, напомнят за пролет и ново раждане. Ако клонка от имел се закачи над леглото на девойка през зимата, тя ще срещне любимия през годината или ще се омъжи за него.

Вратига

Ако мома се накичи с вратига, около нея ще се въртят момците. Вратигата предпазва и от лоша среща. Сади се в градината и се носи през Русалската неделя.

Глухарче

Ако при далечно пътуване в джобовете или багажа на любимия се сложат кошнички със семенцата на глухарче, той няма и да помисли за изневяра. Същото действие имат и семенцата от копър.

Делянка

Стрелите самодивски са натрити хубаво с делянка (валериана), та когото стигнат и ранят, тутакси да намрази жена или любима за цял живот. Човекът, който трябва да бъде намразен, се упоява с делянка. Ако се натърка с делянка предмет, който омагьосваният хваща, любимата му ще го намрази.

Джинджифил

Ако в дома се изгори щипка джинджифил, отношението между двамата ще се подобрят.

Жито

Ако девойка види първия поникнал клас жито, откъсне го и го сложи до огнището, ще й „идват ергени”.

Копър

Ако жената си измие лицето и ръцете с отвара от семена от копър, любовното желание на партньора й към нея ще се усили. Същата сила има и запарка от цвят на трендафил и листа от девесил (в равни количества).

Киселица

Ако рано напролет на любимия човек се подаде клонка с цветове на киселица, любовта му ще стане още по-силна и ще е за цял живот.

Комунига

Комунигата е разделна билка. Цъфти в синьо по ливадите и високите планински места.

Леща

Жената събира по едно зърно леща от 40 магазинчета. Вари ги и замесва в хляб, от който дава на мъжа си да яде. Когато меси хляба, нарича: „Както аз се старах да събера 40 зърна от 40 дюкяна, така и мъжът ми да се труди за мене и да ме обича.”

Луда тиква

С трева, наречена „луда тиква”, се привлича любим. На кръстопът извън селището се пали огън. С лудата тиква в дясна ръка се обикаля огънят и се казва: „Както лудее тиквата, така да лудее и той по мене!” После тревата се хвърля в огъня и се казва: „Както гори тиквата, така да гори и той по мене.” И той вече е неин.

Любиче. Обичник (дули леб, копитник, милодинче)

Бере се по полетата в тревата или се намира в сеното. Носи се зашито в ленена риза, слага се и в гайтана на момата или се дава на момъка да пие и той я обиква за цял живот. Ако някой иска да сдобри двама души, трябва да им сложи малко от билката „дули леб” във вода и от тази вода да сипе във водата, с която се къпят. С отвара от обичник се измива омраза. С дясната ръка се полива, с лявата се мие и нарича:

„Да умием глаза от омраза! Да умием глаза от омраза! Да умием глаза от умраза!

С тази вода се поръсват дрехите на мъжа, а ако не е възможно, се излива в двора му. Вярва се, че след това все към момата ще гледа. За обичничето (копитника, милодинче) има поверие, че възбужда чувство на обич. Вземат се два листа, поставят се с лице едно срещу друго и се залепват с мед. Така се поставят под вратата на избраната мома (или момък).

Люляк

Люляк и цвят от круша в китката предпазват от лоша среща.

Маточина

Билка за харесване.

Омайниче

Казват, че омайничето е цветето, което някога Купидон пронизал със стрелите си, а после го подарил на феите. За да омайват пагубно и да съсипват живота на не един влюбен. Омайничето омайва и хвърля човека в несвястна любов. Наричат го още „старата билка”, сигурно защото е старо като любовната магия. Лекува всичко, също като щастлива любов, и е истински късмет да го откриеш.

Расте в нивите между пшеницата и ръжта и в планината. Като узрее, се среща с осил и без осил. Без осил е по-лошо – омаята му е по-силна и по-отровна. Когато се яде хляб, в който може да е замесено биле омайниче, не бива в никакъв случай да се пие вода (който пийне, замайва му се главата), а ако хлябът е топъл, може до три дни да не мръдне от мястото си. Ако яде омайниче, човек може да умре или да полудее. Затова направените по този начин магии са рядко срещани.

Но ако се носи, омайва мало и голямо. Омайничето се бере рано срещу Гергьовден, когато всичко е тихо и никой не продумва дори. Само ако една дума се отрони, и вълшебната трева не може да се откъсне, казват, че юдите не я дават, държат я здраво и я пазят за себе си. За да откъснат все пак от нея, баячки и врачки – защото преди всичко те я берат – оставят дрехите си надалече, тичат голи към омайничето и после бързо бягат обратно.

Омразниче

С „омразниче” може да се унищожи омразата и да се предизвика любов. Омразничето се бере на първия горещник и се познава по това, че семката му прилича на човешка глава. Магия с омразниче се прави „срещу сряда, у потайна доба”, „Трябва да го опикаеш, да го фърлиш у огъньо и да речеш: „Как гори тая трева, така да гори и той по мене!” И така ще стане!

Пелин

Пелинът е разделна билка. Расте див и питомен. Употребява се зелен, но и се суши за зимата. Мома, която не иска да се жени за стар ерген, бере в росна ливада „горчив пелин” и маже с него лицето си, за да не му се хареса.

Перуника

Перуниката е магьосническо цвете. Който момък вземе китка от перуника и я забоде на пояса или шапката си, душата му завинаги остава при тази, която я е носила.

Потайник (каменоломка)

Също като обичника поражда чувство на обич. С тази вълшебна трева се правят магии за събиране на двама млади. Отвара от нея, смесена със страшника, се използва и против внезапно появил се, необясним страх.

Разделни билки

Народът ни вярва, че с разделните билки, „проклетии”, магьосницата може всичко – да угаси любовта, да раздели влюбени, да се намразят и всеки да залюби друг. Може да угаси любовта на единия, а другият да изгори от мъка и любов. Разделни билки са: тинтява, вратика, комунига, делянка, чернотрън, пелин, тъжец, костолом, лимоника, гороцвет, самодивски ягоди, гълъбови очи, проклетия, меденик, млечница, щавел и др. Билка за омраза е синият отврат.

Билките и бурените се варят в ново гърне, на запустяло огнище. Прави се отвара, с която се полива и опушва съсипаната от любов девойка.

Риган

Риганът присъства в амулетите за любов. Но той може да предизвика и забрава. Чай от риган притъпява страданието и се използва против любовна мъка.

Росен

Росенът е самодивско цвете. Цъфти в червено и ухае силно. Бере се ситен, защото тогава магическата му сила е по-голяма.

Тинтява

Тинтявата е билка за раздяла. Расте жълта и синя.

Билки за любов са още ревнивче, маремов корен, диви кошници и др.

Слънчоглед

Слънчогледът, „обран” на Еньовден от нечия плодородна нива, може да се използва за любовна магия. Магьосницата пази слънчогледовата пита до следващия Еньовден. Ако свари слънчоглед от нея и си потопи косата, мъжът й ще бъде верен, където и да ходи, все за нея ще мисли и към нея ще се върти, както се върти слънчогледът към слънцето.

Из „Български ритуали за късмет”