Това, което вижда сега там е разруха, глад, мизерия и болести

Да помагаш със сърцето и с професията си. Един лекар от сирийски произход, спасявал животи у нас в Спешната помощ, замина за районите на земетресението в Сирия, предава БНТ.

От Алепо разказва д-р Мохамед Алибрахим - лекар от Центъра за спешна медицинска помощ в София. След новината за земетресението в Турция и Сирия решава да отиде в засегнатите райони, за да помага на пострадалите хора. На 11 февруари тръгва към Сирия с частна линейка от Варна. Доктор Алибрахим разказа, че 12 години не бил в Сирия заради войната. Това, което вижда сега там е разруха, глад, мизерия и болести.

Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки пострадал вижда свой близък. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да помага, защото такава е мисията му като лекар.

"Не деля хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специални за мен и държа еднакво за тях".

Не крие сълзите си при съкрушителната гледка.

"Чувам хората как викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце.. и деца и бебета и т.н. Там е страшно в момента, наистина хората казват, че това е краят на света".

Оцелелите живеят в страх, спят навън при минусови температури без годна вода за пиене. Холерата се разпространява наравно с глада и паниката. И въпреки всичко, там някъде се прокрадва и милосърдието.

"Хората, ако имат 2 парчета хляб, дават едно парче на тези, които помагат".

Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е ползвал от 4 години, и заминава, защото се чувства длъжен да го направи.

"Вместо да отивам на Хавайските острови, отидох да помагам на пострадалите хората, които не спим, студено, сухо студ и така".

Сирийският народ осигурява хранителни продукти, одеала, но има недостиг на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са пълни с пострадали.

"Много тежко и съм ревал и съм плакал, има за какво. Най-вече има хора, които страдат от стреса, има диабет, които трябва да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крайници, млади хора. Тежка е картината и аз се чувствам горд, понеже им помагам колкото мога".

"Хората почти всички спят навънка, макар че са на ниски етажи от страх, или ако имат коли. Глад, мизерия и водата не е годна за пиене, има разпространена холера. След тази война 12 години, сега хептем хората умират от глад".

Сънят липсва, почти след 24-часова работа в помощ на пострадалите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, за да помага на своите сънародници.

"Хората само казват "Помогнете". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там казват, че наближава краят на света. Трагедията е голяма. Даже има наводнение от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, покрай това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, дрехи и помагат на пострадалите, макар че и те нямат, но делят с братята си и сестрите си. Имат нужда от психолози, имат всички паднали в беда, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят навънка, сега в момента в Сирия минусови градуси, много студено, сухо студ. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеала, децата нямат якета, нямат ботуши", казва още д-р Алибрахим.