Къде на едно място се събират Мизия, Тракия, Македония, българският лъв и българската маслодайна роза? Освен в учебниците, отскоро тези национални символи се намират един до друг и на гърба на 25-годишната Петя от София.

Всичко започнало, когато Петя била на 19. Решила, че вече е достатъчно зряла, за да превърне тялото си в учебник по история.

„Първата татуировка е розетата от Плиска. Имам шевица, имам надпис "Мизия, Тракия и Македония" на врата, имам надпис на глаголица на гърба, който гласи "Времето минава, България остава", имам двата лъва от стария герб на България от времето на монархията, имам и рози”, разказва Петя.

Татуирането на българската маслодайна роза, увита около талията й, отнело 15 часа. Но нито времето, прекарано в болка, нито похарчените пари могат да изместят обичта на момичето към България или към любимия й Ботев. 

Като малка Петя живяла в чужбина. Носталгията обаче си казала думата. Върнала се в България и оттогава не пропуска честване на официален празник, фолклорен фестивал или освещаване на паметник на национален герой.

Ако можеше, Петя щеше да интегрира малцинствата като ги образова, да елиминира битовата престъпност и да прибере българите от чужбина. Ако можеше… Но не може… Затова ще продължи да се обяснява в любов на Отечеството като му оставя послания върху тялото си. Вече е измислила и следващото - кукерска маска.