Българка спечели архитектурен конкурс в Италия, помете 400 конкуренти.

Със сигурност много момичета с нейната външност биха се пробвали като фотомодели. 24-годишната Симона Хаджиева от Смолян обаче е избрала друго поприще в живота и то е свързано с архитектурата, пише 24 часа.

Въпреки че е току-що дипломирана в УАСГ, тя вече спечели първата си международна награда в Италия – първо място в конкурса за млади архитекти до 35 години. Става дума за преобразяване в детска градина на едновремешна огромна фабрика за керамика в градчето Лавено Момбело на езерото Маджоре, което мие бреговете си в Италия и Швейцария.

Собственикът на сградата – застрахователната компания “Унипол”, иска да превърне гиганта, заемащ 27 000 кв. м, в най-големия детски център в света. Години наред логиката на възрастните не успява да събуди от летаргията му проснатия на бреговете на езерото титан, затова и собственикът му решава да го трансформира в детска градина.

Над 1200 архитекти и студиа се регистрират за участие в края на миналата година и поемат предизвикателството да преобразят чрез идеите си старата и ръждясала развалина. Проекти представят в крайна сметка 402-ма от тях. Сред тях е и Симона, която научава за конкурса от сайт, в който се публикуват международни конкурси за архитектура. Не всеки млад архитект, още повече пък студент, каквато все още е тогава Симона, има кураж да се пробва на международен терен в битка с професионални архитектурни студиа. Четири месеца амбициозната и млада българка работи по проекта си, изкристализирайки идеите си.

“В началото всичко ми беше доста объркано, защото става въпрос за много голям проект, а аз съм от катедра “Интериорен дизайн”. Потърсих помощта на арх. Пламен Братков, който съвсем безвъзмездно ми помогна, въпреки че не ми е преподавател – на него дължа много. Така малко по малко избистрихме концепцията и тя се оказа успешна”, разказва по телефона за “24 часа” Симона.

A какво точно представлява нейната печеливша концепция за детската градина?

“Това е пътешествие в гора от колони – в сградния фонд са останали голямо количество колони, което навежда на мисълта за гора. В същото време в приказките на всяка култура има момент “съзряване” - в европейската култура този елемент е гората. Исках да създам своеобразно пътешествие в гора от колони, от което децата да излизат по-израснали”, разказва Симона. 

Никой от участниците в конкурса няма достъп до мястото, за да види опустялата сграда. Всички млади архитекти развихрят въобръжението си само по снимките, с които разполагат. В крайна сметка архитектурната приказка на българката достига не само до финала с още 30-ина конкуренти, но и надвива всички, печелейки първо място. За него са предвидени 10 000 евро, както и възможността проектът да бъде публикуван в архитектурни сайтове и списания и да участва в международни изложби. Освен първите три места отличени са и още 4 проекта, а други 10 получават почетни премии. Какво точно ще стане отсега нататък и дали ще бъде реализиран проектът ѝ, Симона все още не знае.

В журито, оценило българката, са световни величия в архитектурата като холандеца Бен ван Беркел и италианеца Стефано Боери.

На церемонията по награждаването в Италия Симона се запознава с много от представителите на архитектурните фирми, което ѝ отваря врата към голямо бъдеще в тази сфера. Симона обаче е с ясни идеи – след специализацията си в чужбина тя е твърдо решена догодина да се върне в България, за да се реализира в родината си.

“Много ми се иска да правя обществени сгради, но в България е изключително трудно и сложно с обществените поръчки и с фирмите, които ги печелят, така че се надявам положението тук да се подобри в тази сфера.”

Въпреки че спечеленият международен конкурс качва Симона на трамплина в архитектурата, тя стига до него, тръгвайки от коренно различна точка – биологията. Родена в семейството на медицински работници в Смолян, всички очакват от нея да продължи по този път. Затова и завършва паралелка с биологична насоченост. Вместо биология обаче момичето решава да учи нещо, свързано с изкуство и рисуване.

Дизайнът и фотографията са другите ѝ страсти.

Въпреки че няма архитекти във фамилията си, които да я вдъхновят, Симона кандидатства архитектура. Учейки я в София, тя печели и няколко национални конкурса. 

Италия дава международен старт на архитектурното пътешествие на Симона, но към Ботуша я води и страстта ѝ по кулинарията. Италианската кухня е любима на българката. Тя обича да експериментира и с рецептите си за паста.