Страната често търси изключения от общите политики, но се обижда на втора категория държава

Както Бойко Борисов научи една английска дума за три мандата на власт - "конграчулейшънс", така България научи една брюкселска дума за 16 години членство в ЕС - "дерогация".

Държавата свикна, че европейските класации я поставят на последно място по всички показатели, освен по корупция, и намери начин да се възползва от народната мъдрост "Всяко зло - за добро", пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА.

Щом някоя обща европейска политика изиска от нея по-голямо усилие, тя прибягва до дерогация (изключение). Вето се налага трудно, защото предполага силен обратен натиск и възможна самоизолация. Но дерогацията е по-невинна. Достатъчно е страната да заяви, че по някакви обективни причини не е в състояние да се справи, за да поиска поне отсрочка за себе си. Така не пречи на другите, а и поради собствената си малка тежест не се превръща в общо бреме.

Ако сме обективни, трябва да признаем, че самото приемане на България в ЕС стана по изключение, защото не бе готова за членство. Тя бе отделена през 2001 г. заедно с Румъния от останалите 10 държави в Петото разширяване на ЕС и вместо през 2004 г. стана член през 2007 г. Но въпреки отсрочката от 3 години пак не бе готова и затова заради нея (и Румъния) бе измислен допълнителен механизъм за наблюдение, който трябваше да действа още 3 години. Въпросният Механизъм за сътрудничество и проверка навъртя пет пъти по 3 години, но и досега е в сила, макар че отдавна е ръждясал и не служи за нищо. Той обаче потвърди първоначалните опасения, че България е склонна да се отклонява от общите правила.

Образът на Европейския съюз у нас е деформиран. Той се възприема като разплащателна каса, която дава финансови награди за спазване на едно или друго изискване. Затова отношението към него продължава да е като към нещо външно. България така и не разбира, че същността на съюза не е неговият общ бюджет, колкото и да е голям, а неговата обща политика. След краха на комунизма политическият идеал бе страната да заприлича на "нормалните държави". Въпросът е защо не заприлича дори след като бе приета в тяхната общност?

Защото е по-лесно да си остане същата. А освен това е по-изгодно за нейната управляваща каста, чието възникване и съществуване се дължи на заобикаляне и нарушаване на всевъзможни правила и закони, като се започне от древното "Не кради!". Как така държавата ще си върне лонгозни гори, раздадени на клептократи чрез заменки срещу голи чукари? Как така ще вкара в затвора босове на организираната престъпност? Как така ще съди корумпирани политици? Как така ще иска отчетност от главния прокурор? Поставени на кантар, тези недосегаеми сектори тежат повече от членството в ЕС.

От такава отправна точка може да се види, че зад повечето основания за дерогации прозират корпоративни и егоистични, а не национални интереси. С почти единодушно решение Народното събрание задължи служебното правителство да поиска предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали. България се уплаши, че е обещала да заколи златна кокошка, точно когато започна да снася най-едрите си яйца. Въглищните тецове, които години наред бяха нерентабилни и се водеха на доизживяване, станаха силно доходоносни това лято поради енергийната криза след руската агресия в Украйна. Служебният министър на енергетиката Росен Христов обяви по БНР, че през 2022 г. България е изнесла електричество за около 3 млрд. евро, от което следва, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана на възстановяване и устойчивост". По него за България са предвидени 5,37 милиарда евро безвъзмездни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро дойде през декември. Сметката е проста: "Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари?"

Колебанията на енергийния пазар могат да бъдат бързи и в широк диапазон и сметката да излезе крива. Служебното правителство по правило има къс хоризонт, но държавата не е от днес за утре. Смисълът на зелената енергетика е не толкова финансов, колкото екологичен и здравен. Когато старозагорци се оплакват, че се задушават, знаят, че трябва да погледнат комините на близките тецове. Стане ли дума за прехраната на миньори и енергетици, не бива да се забравя, че и те са хора, които се нуждаят първо от въздух. По-спешно е да се напълни белият дроб, отколкото стомахът. България трябва да е благодарна, че някой отвън упражнява натиск върху нея, защото оставена сама на себе си може да бъде безжалостна към своето население, както се видя в годините на криминалния преход към пазарна икономика.

Позеленяването на икономиката е неизбежно и държавата не бива да се свива в най-мръсния ъгъл на Европа. Централна тема на предстоящата на 9-10 февруари среща на високо равнище на ЕС ще бъде създаването на Европейски суверенен фонд за подкрепа на индустрията съгласно Зелената сделка. Докато нашите индустриални раци агитират Еврокомисията да включи на заден ход българския План за възстановяване и развитие, другите народи ще дръпнат още по-напред. Златната ни кокошка може да се окаже на такава преклонна възраст, че да мъти запъртъци, докато кълве бъдещите ни инвестиции.

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов каза пред БНТ, че "затварянето на въглищните централи би означавало деиндустриализация на България". Това е толкова вярно, колкото бе вярно твърдението на неговия колега Росен Христов миналото лято, че България трябвало неизбежно да преговаря с "Газпром" за възстановяване на доставките на руски природен газ. Видя се, че може и без него, но държавата трябваше да повика неволята, за да си намери други източници и пътища за газови доставки. Същото ще стане и с въглищата, които са ни завещани от Първата индустриална революция през XVIII-XIX в. Имаме достатъчно резерви от тях (макар и нискокачествени), но другите европейски държави също имат неизчерпани резерви (доста по-качествени) и въпреки това планират да спрат експлоатацията им. Временният енергиен шок заради войната в Украйна забави този процес, но ще бъде ускорен, защото енергийният пазар се стабилизира.

Някои са склонни да представят усилията на България да изклинчи от общите европейски политики като проява на родолюбие, но най-вероятно точно те обслужват чужди, и то антибългарски интереси. Няма нищо патриотично властите да обричат народа си на изостаналост и в същото време да се оплакват, че държавата е третирана като втора категория в ЕС. Нито Шенген, нито еврозоната ще ни изравнят с другите страни толкова, колкото стремежът да участваме в общите политики, които включват и върховенство на закона. Това е нещо непонятно на забогателите от влошеното здраве на обществото, които продължават да свеждат брюкселската лексика до една неблагозвучна дума - "дерогация".