Трябват ни спокойни хора, които знаят, че като се върнат на работа всичко ще си е на мястото, а няма да ги чакат огромни сметки. И това е работа на премиера. Той трябва да успокои хората, не може да прехвърля топката.

Това коментира за Дневник Владислав Панев- финансист и общински съветник в София, съпредседател на Зелено движение.

Медицинските работници ще бъдат новите герои. Като музикантите, които са свирели на фона на потъващия Титаник. Като пожарникарите след падането на кулите в Манхатън. Като работниците, запечатали саркофага на Чернобил. Актьори ще печелят Оскар, въплътили се в образа на лекари.

Сегашната криза е повод да се запитаме защо медицинските сестри емигрират, защо има дефицит на такива кадри. Това сега ще ни се стовари върху главите. Задължително е сега да бъдат щедро компенсирани за саможертвата през следващите седмици и месеци.

Фризьорските салони са достоен бизнес. Не заслужават да бъдат иронизирани. Също като ресторанти, кафенета, магазини за пирони. Заслужават облекчения.

Даже застрахователите не плащат обезщетения при форсмажор. А ние имаме такъв. Премиерът е прав, че трябва да контролираме бюджета. Но резервите са бели пари за черни дни. Сега са черните дни.

Има много какво да се направи, за да се успокоят хората. Плащането на всякакви данъци и осигуровки, патенти и т. н. трябва да бъде забавено за тези, на които е забранено да работят. Сигурен съм, че банките могат да отложат месечните вноски. Някои вече го правят. Сега сме в сезона на годишните декларации. Сроковете за всички тях трябва да се отложат с поне месец, колкото трае извънредното положение. Отчети пред статистиката, патенти, данък общ доход, одитирани отчети, общи събрания, всичко това може да почака.

Става въпрос за стотици хиляди хора, които в нормални времена дърпат икономиката напред и увеличават благосъстоянието на нацията. Престъпление е да бъдат държани на тъмно с часове, камо ли дни. Трябват ни спокойни хора, които знаят, че като се върнат на работа всичко ще си е на мястото, а няма да ги чакат огромни сметки. И това е работа на премиера. Той трябва да успокои хората, не може да прехвърля топката.

Борисов е длъжен да даде и личен пример за саможертва.

Да отмени субсидията от 60 млн лева за разпространение на вестници, които го хвалят. Тези пари ще трябват за по-важни неща. Същото е с ремонта на стадионите. Със субсидиите за горене на италиански боклуци. Колко абсурдно звучи това сега, нали? Със студения резерв на Доган и Ковачки.

А слънцето пак ще изгрее над родината. След месеци ще сме по-силни и ефективни. По-научени да оцеляваме в тежки ситуации. Ще имаме нов имунитет срещу кризи. Защото сега имаме нов стимул за развитие и изобретателност. Само за дни дребният бизнес показва жилавост и приспособимост. Книжарници предлагат онлайн покупки на книги с отстъпка. Ресторанти правят същото. Хиляди бизнеси се преориентираха да работят от дома. Българите сме длъжни да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ. Един премиер през 1991 година каза "За Бога братя, не купувайте". Аз казвам "За Бога братя, купувайте български стоки". Така помагате на съседа, на съгражданина, на сънародника да остане на работа, да си плаща сметките и ипотеките. Да си плаща и данъците, така че да има за пострадалите и за медиците.

Колелото на икономиката трябва да се върти, доколкото е възможно.

Да не се прекъсват производствените вериги. Европейският съюз временно да се върне към корените си. Общност за свободно движение на стоки (не на хора).

И още нещо. Говоря за предстояща икономическа криза от 2 години. Вирусът е само спусъка на такава. Изкушението за правителства и централни банки да извадят сега всички скелети от гардероба и да обвинят вируса, е огромно. Икономиката на Европа и без това влизаше в стагнация. Негативните лихви във времена на растеж оставиха ЕЦБ без имунна защита. Ще бъде тежко, и то не само в седмиците и месеците за борба с вируса, а и след това.

Не знаем какво ни очаква. Ако някой твърди обратното, значи спекулира. Затова и не е работа да следим дали шефът на щаба е казал едно на 29 февруари, а съвсем друго вчера. Ситуацията е динамична и не се знае какво ще бъде след часове, камо ли седмици.

България има всички шансове само след година да бъде по-силна. Да бъде сред лидерите. По време на война технологиите напредват бързо. Имаме интелектуалния потенциал да го направим. Последните дни ме карат да бъде оптимист за бъдещето на страната. Защото виждам отговорни, инициативни и състрадателни хора. Гладни за успех, гладни за себедоказване, гладни за преодоляване на препятствия.