След плащането на 2,2 млрд.лв за изтребителите, страната ни е непосредствено след САЩ по дял от БВП, който отива за армия и въоръжения

България е на второ място в НАТО по дял от БВП, който отива като разходи за отбрана. Това става факт, след като правителството преведе наведнъж 1 млрд. и 200 млн. долара по сметките на САЩ за осемте нови изтребителя F-16, изчислява БНТ.

Така от 29-те съюзници България се оказва веднага след първенеца - Съединените щати. Такива пари за отбрана страната ни не е отделяла от 16 години. Националната телевизия изчислява, че на практика бюджетът на Министерство на отбраната за 2019 г. става 3,51 млрд.лв - 1,3 млрд.лв "класически" бюджет и 2,2 млрд.лв за американските изтребители, пише вестник СЕГА.

От всички 29 съюзници в НАТО най-много пари за отбрана отделя САЩ - 3,42 на сто от БВП, следва България - 2,6 на сто, а след това се нареждат Гърция, Великобритания, Естония, Румъния, Полша, Латвия и др.  Вторият важен показател е колко процента от разходите за отбрана отиват за ново въоръжение. Тези 2,2 млрд. лв., които България вече преведе за новите изтребители F-16, представлявали 60 на сто от разходите ни за отбрана, което ни нареждало на първо място в НАТО по този показател.

България бе заложила 1,61 на сто от своя БВП за отбрана или 927 млн. долара за тази година. Това бе посочено в справка на НАТО, оповестена в Брюксел и по БНР само преди три месеца. Отчетено бе, че увеличението на средствата е с близо 0,3 на сто в сравнение с 2014-та г., когато страната ни е отделяла за отбрана 1,31% от БВП. Най-голям дял продължават да държат Съединените щати с над 3,42 на сто - което е лек спад в сравнение с предишните години, а най-малък - Люксембург - 0,55 на сто. Любопитна подробност е, че Черна гора заделя малко повече от България като процент от своя БВП - 1,65 на сто.

"Разходите за отбрана нарастват последователно през последните пет години. Все повече страни достигат целта за отделяне на 2 на сто от БВП. Тази година очакваме до нея да стигнат 8 съюзници. За сравнение през 2014-та година те бяха само три. Това е добра тенденция и ние се надяваме тя да продължи", обяви тогава шефът на Алианса Йенс Столтенберг.

Само преди няколко месеца той проведе среща с хора от българското правителство и една от основните теми, по които той говори бе именно парите, отделяни за отбрана. "Благодарих на Столтенберг, че смениха методиката специално заради нас. И се оказа, че ние сме давали доста повече пари за отбрана, отколкото официалната статистика – те ни признават военната пенсия, парите, които се дават за военни съдии, за военни прокурори и т.н.", обяви тогава премиерът Бойко Борисов.

Тогава не стана ясно за каква методика на НАТО става дума, след като всяка национална статистика обявява сама колко е бюджетът за отбрана. В него влизат бюджетът на Министерството на отбраната плюс осигуровките върху заплатите на военни и служители. Изискването на НАТО е всяка страна-членка да дава 2% от БВП за отбрана и тъй като това не се случва, американския президент Доналд Тръмп заплаши, че САЩ няма да осигурява сигурността на Европа. Според Стратегията за национална сигурност се очакваше България да стигне до заветните 2 на сто едва през 2024 г.

България достигна тези 2 на сто още тази година, защото бе направен непредвидения разход за американските самолети. По първоначален проект бе предвидено тези пари да се плащат по 100-200 млн.лв години наред. Американското законодателство обаче изисква задължително плащане наведнъж и то преди получаване на стоката. И българският парламент и правителство се съгласиха да платят веднага и накуп.  Всичко това моментално вдигна дела на разходите за отбрана.

Националната телевизия цитира Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания да казва: "Ние сме в златната среда, само шест страни в НАТО изпълняват изискването за 2% разходи от БВП. Страни като Германия имат 1,3% разход, но той се равнява на 37,6 млрд. евро. Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов пък обявява, че "разходите за отбрана са важни, когато създават условия за дългосрочна програма за модернизация и превъоръжаване". По негово мнение купуването на изтребителите е "един чудесен старт, но поддържането на това високо темпо е изключително необходимо". "Нека не забравяме, че когато стартира реформата 2000 г., ние имахме 2,89% от БВП за отбрана", твърди още Шаламанов.

България вероятно ще поддържа сравнително добър от американска гледна точка дял от БВП, отиващ за отбрана като се има предвид, че се очаква финализирането на още два от проектите за модернизация на армията. 1,4 млрд. лв. трябва да бъдат дадени за 150 бронирани машини за пехотата, а около милиард ще отидат за два модулни патрулни кораба. Със сигурност обаче след тях нивото на процента за отбрана няма да е толкова висок, защото при тях със сигурност ще има разсрочено плащане.