11,43 млрд. евро е европейското и национално финансиране за следващия програмен период 2021-2027 г. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на споразумение за партньорство на България за този период, пише "24 часа"

В многогодишната финансова рамка, която бе одобрена през юли на Европейски съвет, е записано, че България ще получи 16,7 млрд. евро. А общо спрямо предишния програмен период сумата е двойно повече, похвали се тогава премиерът Борисов.

В публикувания за обсъждане проект на споразумение, в който са парите по отделните програми, не са записани сумите по програмата за развитие на селските райони. Финансирането с допълнителен ресурс от 200 млн. евро за слабо развитите региони, което беше гордостта на премиера, ще бъде разпределено по програми по-късно, уточняват от екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Най-вероятно е то да се насочи към Северозападния и Северния централен район, другият вариант е към всички райони без София.

Политиките, които ще насърчават с тези над 11 милиарда евро, са:

- иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

- чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

- подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

- развитие на човешките ресурси и образование;

- устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Основният приоритет за следващите години е осигуряване на растеж на икономиката на база на иновациите.

Диагнозата не е добра - страната ни продължава да е в групата на “скромните” иноватори, иновационното ни представяне е 49% от средноевропейското. Секторът не е достатъчно финансиран - на 27-о място сме в ЕС по дял на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност - 0,75% от БВП. Отчита се работа на парче при внедряване на иновации от бизнеса, наука за самата наука, слаба връзка с бизнеса, преобладаващ износ на ниско и средно ниско технологични продукти.

Това е и мотивът при преговорите с ЕК да се създаде нова програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация с бюджет от 1,041 млрд. евро.

За програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията са предвидени 1,555 млрд. евро. За текущия програмен период в нея са записани 2,58 млрд. лв.

Така че, ако съберем сумите от двете програми, излиза, че бизнесът ще разполага до 2027 г. с двойно повече пари - с 2,55 млрд. евро заедно с парите за наука.

По политиката за чист и справедлив енергиен преход, която ще се финансира от не една програма, се предвижда увеличаване на дела на предприятията с въведени нисковъглеродни, енерго- и ресурсноефективни технологии. Към 2035 г. се очаква до 60% увеличаване на рециклираните битови отпадъци и най-малко 70% от теглото на всички отпадъци от опаковки и до 78% нарастване на вторичното пречистване на отпадъчните води. Друга цел е 50% намаляване на дела на населението, което живее при нива на замърсяване с фини прахови частици над допускимите норми спрямо 2017 г., както и намаляване с 35% на дела на хората, които живят в риск от бедствия.

Инвестициите в програмата “Транспортна свързаност” от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд общо са 1,9 млрд. евро. От кохезионния са 739 млн. евро, което е намаление спрямо предишния период, но това се компенсира с инвестиции от регионалния фонд.

С тези 739 млн. евро ще се финансира модернизацията на жп линията от сръбската граница, за да се завърши жп коридорът до турската граница. Ще се изгражда и жп линията София – Радомир – Гюешево – граница със Северна Македония, което да осигури свързването на мрежите на България и Северна Македония.

В следващите години фокусът ще бъде доизграждането на магистралните връзки в Северна България, за преминаването на трафика от/към Варна (магистрала “Хемус”) и в посока север – юг, е записано в проекта за споразумение. Вложенията са по направленията Дунав мост – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.

Парите за транспортна свързаност, които са от Европейския фонд за регионално развитие, са 1,162 млрд. евро, те са за развитие на метрото, за системи за управление на транспорта.

В програмата за развитие на регионите са предвидени 1,83 млрд. евро. Променена е философията, засилва се ролята на местната власт. Освен парите от програмата се предвижда 10% от ресурсите на останалите програми да се предоставят на местните власти, за да има интегриран подход. Ще се залага на финансиране на проекти, инициирани от местните общности, както и на интегрирани проекти за повече от една територия.

Точно териториалното развитие на регионално ниво ще се подкрепя със средства от всички програми.

Над 1,83 млрд. евро са предвидени по програма “Околна среда” от два фонда - за регионално развитие и Кохезионния фонд. За ВиК сектора са предвидени вложения в населени места над 10 000 население. За малките градове - от 2000 до 10 000 население, ще се разчита на финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост, но все още не е уточнено на какво може да се разчита.

1,9 млрд. евро са предвидени в програмата “Човешки ресурси” и над 904 млн. евро в “Образование”.