Островът на боклуците не е художествена измислица 

Не се намира някъде далече из морета и океани, не е недостъпен. Той е точно тук – в градинката пред блока, по туристическите пътеки, по реки, езера и язовири. Под магистрални мостове, в пътни канавки, по детски площадки и паркове. С една дума – където си помислиш. Тук, в европейска България. У нас като копнеш не намираш златно съкровище, а найлонка от началото на демокрацията, пише Mediapool.

Тия дни по река Искър се влачат тонове боклуци, докарани при ВЕЦ-а край Своге от проливните дъждове. А из социалните мрежи се носи такова едно възмущение, че човек ще реши, че тия боклуци са паднали от небето право у Искъра. Какво лицемерие!

Само Искър да беше, здраве му кажи. Не минава месец-два без поредното съобщение, че Струма е потекла я оранжева, я розова, я синя или пълна с пяна. И какво? Нищо – уж проверяваме, уж търсим кой замърсил.

Но оставете тия две реки. Идете в което и да е село и погледнете местната бара. Гаранция – ще е пълна с всичко, което живеещите там са изхвърлили. Веднъж в една такава рекичка видях цяло арматурно табло от кола. Пак добре, че не беше купето. Няма смисъл да разказвам за разнообразните купчини по бреговете. Или за клечащите по реки, езера и язовири рибари. Как па веднъж един не си изхвърли фаса в кофичка или чашка и после не го изнесе оттам! Или двулитровката бира. Боклучено богатство се трупа по "високи сини планини, реки и златни равнини" всеки ден и всеки час.

Разбира се, това не е от вчера. Разбира се, на никой не му пука.

Имаме министерство на околната среда, имаме общини с техните служби. И на тях не им пука, ама хич.

Но не са само те виновни. И най-работещите институции на света да имахме, пак не биха се справили с боклученото цунами, което непрекъснато произвеждат добрите, възпитани и патриотично настроени български граждани.

Хубаво е, че боклуците в Искър се снимат напоително и се разпространяват из социалните мрежи. Но няма да стане само с това.

Ако всеки възмутен другия път уцели кошчето с фаса си, ако пъхне празната бутилката в раницата си, а не я остави до някое дърво, ако не си изхвърля пепелника на колата в пътната канавка и старите плочки от банята под моста...

В идеалния вариант би следвало да имаме и загрижени за чистотата на околната среда институции. Но нямаме. Вместо това са корумпирани, мързеливи и некадърни. Така че всичко остава в ръцете и главите на възмутените напоследък лицемери, които целогодишно могат да цапат навсякъде, но видят ли снимка на боклуци във фейсбук, стават най-големите природозащитници. И питат къде са ония еколози, дето затварят Орлов мост. Ами тук са. И боклуците са тук, оставени от вас, уважаеми. И ще останат. Много след вас.