От промените насам България е загубила над една четвърт от населението си: от близо 9 милиона души през 1989 година - на малко над 7 милиона днес.

Според прогнозата на ООН, до 2050 година българите ще намалеят дори до 5,2 милиона. Населението на нито една друга страна в света не намалява с по-бързи темпове, отбелязва вестник „Ди Велт“ и посочва основните причини за това: ниската раждаемост и най-вече огромното изтичане на работна ръка в чужбина.

"Голям брой добре квалифицирани кадри - компютърни специалисти, лекари, медицински сестри - заминават за Германия, Австрия или Великобритания. Други пък отиват в Испания и Гърция като сезонни работници“, посочва Хелене Кортлендер от Софийското бюро на германската фондация "Фридрих Еберт", предава Дойче Веле.

В повечето случаи българските специалисти обръщат гръб на родината си заради ниското заплащане на труда, допълва картината австрийският „Винер Цайтунг“. В София един лекар със специалност може да изкара и 900 евро месечна заплата, но лекарите в провинцията са принудени да се задоволяват с наполовина по-ниски доходи. Още по-драстични са разликите в заплащането на медицинските сестри: в София една сестра в операционна има възможност да получава до 400 евро, докато колежките ѝ в по-отдалечените краища на страната нерядко взимат само по 130 евро.

Втора работа или направо в чужбина

За да оцелеят, много от тези нископлатени кадри си намират и втора работа. По-младите обаче не желаят да живеят по този начин и бягат в чужбина, четем по-нататък в публикацията. Там е цитирана председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Станка Маркова, която казва, че от 55 000 медицински сестри в страната през 1989 година, днес техният брой е спаднал наполовина. Още по-тревожно е, че средната им възраст е доста висока - около 50 години. Младите хора под 30 години съставляват едва 4 процента от всички медицински сестри. "Междувременно има осезаем недостиг на кадри – не само в провинцията, а и в столицата", добавя Маркова.

В репортажа на австрийското издание се казва още, че специализирани набират кадри за чужбина с помощта на масирани рекламни кампании. За целта те наемат конферентни зали в хотели и си подбират най-добрите специалисти от всички браншове. А това се отразява катастрофално на България, заключава „Винер Цайтунг“.

Почти всички кандидати за работа в чужбина споделят пред изданието, че смятат да останат в чуждата страна само няколко години, след което със спечелените пари да си построят къща в България. „Това е широко разпространена сред българите мечта, но в повечето случаи тези хора си остават в чужбина завинаги“, коментира представителката на една агенция, набираща специалисти. Кампании за набиране на кадри организира също и Медицинският университет в София - но с обратен знак: - тоест като опит да се организира своего рода национална трудова борса за медицински кадри. Възможно е по този начин да се открият и някои наистина привлекателни работни места, които да станат алтернатива на емиграцията, но истината е, че медицинската професия в България междувременно загуби голяма част от престижа си, се казва в публикацията.

В тази връзка проф. Маркова отбелязва, че очакваната от години насам реформа в здравеопазването се ограничава единствено до съкращения на кадри в сферата на помощния медицински персонал. "Голяма част от пенсионираните медицински сестри продължават да работят и след като навършат 70-годишна възраст – заради недостига на кадри, но и заради ниските си доходи", посочва Маркова.

Българското правителство смята, че с оглед на недостига на медицински персонал трябва да се огледат възможностите, които предлагат страни като Турция или Индия. Това обаче не може да бъде трайно решение на проблемите в бранша, тъй като повечето привлечени отвън хора остават само за няколко години в приемната страна, след което се връщат у дома, посочва „Винер Цайтунг“.

Домашни помощнички и болногледачки в чужбина

От България си тръгват и много жени, които работят като домашни помощнички или болногледачки, например в Германия. Над 200 000 германски семейства ползват услугите на жени от Източна Европа, пише вестник "Аугсбургер Алгемайне". Много от онези, които гледат възрастни и болни хора на 24 часа, нерядко се оказват отчасти или дори изцяло нелегално наети, казва професорът по право Лотар Кноп, който е проучвал сферата на тези услуги. „В повечето случаи става дума за полякини, румънки или българки“, добавя той.

На темата се спира и вестник "Шаумбургер Нахрихтен, който разказва личната история на 35-годишната Елена от България. Социоложка по професия, тя не можела да си намери добре платена работа, поради което станала болногледачка в Германия. 14 дни в месеца тя се грижи за една възрастна жена в дома ѝ. Работата е тежка, но затова пък сравнително добре платена. Българката получава близо 1000 евро месечно от посредническата агенция, която я е наела на работа. "За Германия парите не са много, но за България си е нещо като малко състояние", казва Елена пред изданието.