Непрекъснато нещо се руши, свлича, срутва, пропада. Нито ден без някаква авария. Въпросът не е дали ще има нова авария, а утре ли ще бъде тя, по-малко от 24 часа след предишната…

Ние ходим по минно поле. Днес малък дявол, утре малък дявол… Така е неизбежно скоро да се окаже Големият дявол.

Строеното някога вече е амортизирано. Строеното сега само по сeбе си е риск.

Няма как една власт да не може два месеца да започне ваксинирането на обикновените хора, да не може да управлява компетентно и ефективно базисните процеси в страната и да се влачим последни в Европа по позитивните и първи по негативните показатели, а пък в строителството и в контрола на строенето и построеното, тя да е успешна.

Аз пиша, анализирам, привеждам аргументи, предлагам идеи, сигнализирам, предупреждавам. Всуе се моря. Така, както сме я подкарали, не дай Боже, да се приближаваме към поредния национален траур…

Дърпам дявола за опашката ли?

Месец преди Кербала написах анализ до президента, че въпросът не е дали ще бъдем ударени, а кога и то няма да е някога, а скоро. Две седмици по-късно се реших на нещо безпрецедентно – да му дам опорни точки какво да говори когато дойдат ковчезите.

Реакцията на властта бе нулева. Колеги ме обвиниха, че дърпам дявола за опашката…

И днес говорих с един наш специалист в извънредните ситуации. Да, брат ми, така е, много си прав. И ние го знаем, но нас ни изхвърлиха от системата, а повечето, които останаха си подвиват и насядат опашките. Затова България се превърна в тази сфера на един СССР –

Срутвания, Свлачища, Събаряния, Рухвания…

Николай Слатински