Не е нормално върховенството на закона да бъде критерий при разпределянето на еврофондовете за кохезия и селско стопанство след 2020 г., защото то може да бъде използвано като инструмент за политическо вмешателство и неравно третиране на държавите членки, а равнопоставеността е в основата на европейските договори.

Такава позиция изрази финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос дали България подкрепя предложението на Европейската комисия еврофондовете в периода 2021 - 2027 г. да бъдат обвързани с върховенството на закона и да бъдат ограничавани или спирани, ако някоя държава членка не спазва принципите на правовата държава.

Все пак до края на председателството си на Съвета на ЕС България няма да коментира в европейски формати позицията си по предложението, защото в сегашната си позиция трябва да търси консенсус. Държавите донори като цяло подкрепят мярката, докато страни като Полша и Унгария са против.

Значима промяна в обема финансиране, което получава България от ЕС, не се очаква по никоя от ключовите политики след 2020 г., заяви вицепремиерът Томислав Дончев на брифинг с Горанов след обявяването в сряда на предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г.

Дончев посочи, че кохезионният пакет, който е ключов за България, номинално дори се увеличава от 371 млрд. евро за периода 2014-2020 г. на 373 млрд. евро за 2021-2027 г. Общата селскостопанска политика ще намалее от 411 млрд. евро на 371 млрд. евро.

По думите на вицепремиера числата не трябва да се гледат само в абсолютни суми, защото, въпреки номиналното сходство, след Брекзит Великобритания няма да получава средства от общия бюджет, което ще остави повече ресурси за останалите 27 държави членки.

Дончев заяви още, че се увеличават средствата за миграция и сигурност, които ще бъдат в размер на 62.5 млрд. евро. По тази линия България ще може да получава подкрепа заради охраната на външните граници на ЕС.

Научната програма "Хоризонт 2020“ също ще бъде със завишен бюджет – от 79 млрд. евро през сегашния програмен период на 97.6 млрд. през следващия. Парите по "Еразъм +“ ще скочат почти двойно – от 14.8 млрд. евро на 30 млрд. евро.

"Това е един балансиран бюджет и добра основа за преговори“, коментира Дончев. По думите му по предложението на ЕК предстоят тежки преговори, които България като председател на Съвета на ЕС ще задвижи още на 14 май на Съвета по общи въпроси.

Надеждата на българското председателство е преговорите по бюджета на ЕС за следващите седем години да приключат преди евроизборите през 2019 г. До края на председателството си България няма да изразява остри позиции в преговорите, а ще търси сближаване, стана ясно още от думите на Томислав Дончев и Владислав Горанов.

Дончев обяви, че числата показват, че разпространяваните слухове, че еврофондовете за България спират след 2020 г., са абсолютно неверни и че няма място за тревога. "Обичайно финалният вариант на бюджета не се различава драстично от първоначалното предложение“, коментира още вицепремиерът. Той обаче поясни, че въпреки номиналното сходство в размера на средствата по повечето ключови политики все пак ще има много реформи и в кохезионната политика, и в Общата селскостопанска политика.