Българите изглеждат най-негативно настроените европейци спрямо хомосексуалните хора и не са склонни да приемат публични прояви на привързаност между гейове, лесбийки и транссексуални хора.

Това става ясно от резултатите в проучване на "Евробарометър", проведено през май 2019 г. (можете да го видите в прикачения файл). В него се отчита бързо засилване на негативното отношение на българите през последните 4 години, пише Дневник.

То показва, че по принцип анкетираните одобряват равни права за ЛГБТ хората, но половината не ги искат около себе си на работа, 60% не ги приемат да са в политиката, а осем от десет изпитват дискомфорт, когато еднополова двойка проявява публично прояви на любов като държане за ръце или целувка.

Възгледи

Общо 39% от българите са съгласни с твърдението, че гейове, лесбийки и бисексуални хора трябва да имат същите права като хетеросексуалните (спад от 12 пункта между май 2019 и май/юни 2015 г.). В ЕС по-нисък процент, споделящи това мнение, има само в Румъния (38%) и в Словакия (31%).

В противоположния край са Швеция (98%), Холандия (97%) и Испания (91%). С твърдението не са съгласни 45% от българите. България е страната с най-висок процент хора, дали отговора "Не знам" - 16 на сто.

В каква степен сте съгласни или несъгласни с твърдението, че гейове, лесбийки и бисексуални хора трябва да имат същите права като хетеросексуалните хора (%)?

България е на последно място по процент на хората, които са смятат, че няма нищо лошо в сексуална връзка между двама души от един и същи пол. Само 20% (спад от 7 пункта между май 2019 и май/юни 2015 г.) споделят този възглед, за разлика от 71%, несъгласни с него. За разлика от повечето българи, 95% от шведите, 92% от холандците и 90% от датчаните са съгласни с горното твърдение. Най-близо до България са Латвия (25%), Словакия и Румъния (и двете по 29%).

Отново на последно място, най-малко българи (16% - спад от 1 пункт между май 2019 и май/юни 2015 г.) смятат, че еднополовите бракове трябва да бъдат разрешени в Европа. Близки по резултати до България са Словакия (20%) и Латвия (24%). За разлика от тях 92% от хората в Холандия и Швеция, които мислят, че еднополовите бракове трябва да бъдат разрешени в Европа.

В каква степен сте съгласни или несъгласни с твърдението, че еднополовите бракове трябва да бъдат разрешени в Европа (%)?

Трети пол в документите

Попитани дали според тях транссексуалните хора трябва да могат да променят документите си, за да отговарят на вътрешната им полова идентичност, само 12% от българите отговарят "Да" (на последно място в ЕС). "Не" казват 60% от българите, а "Не знам" - 28% (най-много в ЕС). Близки до България по това мнение са Унгария (16% - "Да", 72% - "Не") и Румъния (20% - "Да", 66% - "Не"). На противоположния край са испанците и малтийците – 83% подкрепят идеята срещу съответно 8% и 10%, както и холандците (82% срещу 14%).

На въпроса дали според тях в документи като паспорти и актове за раждане, освен женски и мъжки пол, трябва да има опция за "Друг" за хората, които не се идентифицират като мъже или жени, "Да" казват само 7% от българите (последни в ЕС), а "Не" - 74%. "Не знам" казват 19%. Преди България са Унгария (13% - "Да"; 77% - "Не"), Словакия (21% - "Да", 66% - "Не") и Румъния и Латвия (21% - "Да", 67% - "Не"). На противоположния край са Малта (67% - "Да", 20% - "Не"), Испания (63% - "Да", 21% - "Не") и Холандия (61% - "Да", 36% - "Не").

Смятате ли, че в документи, като паспорти и актове за раждане, освен женски и мъжки, трябва да има и трета опция като "Друг" за хората, които не се идентифицират с нито един от двата пола?

Прояви в публичното пространство

Помолени да кажат дали биха се почувствали комфортно, ако мъж и жена публично демонстрират привързаност (например целуват се или се държат за ръце), повечето българи (73%) дават положителен отговор. Следва отговорът, даден от 13% от българите - "некомфортно". На трето място е "умерено комфортно" - 10% от анкетираните. При този въпрос България е близо до средното за ЕС – 78% "комфортно", 11% - "умерено комфортно" и 8% - "некомфортно". От май/юни 2015 до май 2019 има голям ръст на хората, които биха се чувствали добре в тази ситуация (с 41%, най-големият в ЕС, същият е и в Чехия). Наблюдава се сериозен спад на анкетираните на противоположната позиция (с 24%).

Когато обаче същият въпрос е зададен за двойка мъже, демонстриращи публично привързаност, България е на последно място по процент на хората, които биха се почувствали комфортно (8%). Най-честият отговор е "некомфортно" (81% - на първо място в ЕС). Отговор "умерено" посочват 6%.

Използвайки скалата от 1 до 10, кажете колко комфортно бихте се почувствали, ако двама мъже демонстрират привързаност в публичното пространство (например целуват се или се държат за ръце), като 1 значи, че изобщо не се чувствате комфортно, а 10 е "изцяло комфортно".

На противоположния полюс е Швеция – първият отговор дават 78% от запитаните, а вторият – 11%. Средно за ЕС са съответно 49 и 34 процента. Близо до България са Латвия (13% - "комфортно"; 75% - "некомфортно") и Литва (15% - "комфортно"; 71% - "некомфортно"). По този въпрос в България от май/юни 2015 до май 2019 има ръст от 12% на хората, които биха се чувствали неудобно в подобна ситуация. С 1% повече са тези, които биха се почувствали удобно.

Когато става въпрос за две жени, българите отново са на последно място – само 12% биха се чувствали удобно при тези обстоятелства, а неудобно биха се почувствали 74%. "Умерено комфортно" е отговорът на 9% от анкетираните. Преди България е Литва (съответно 19% - "комфортно" и 65% - "некомфортно"). Отново на обратното мнение са повечето шведи (82% - "комфортно" и 9% - "некомфортно"). Тук спрямо май/юни 2015 в България има ръст и в двете категории - "комфортно" - с 2%, "некомфортно" - с 8%.

Използвайки скалата от 1 до 10, кажете колко комфортно бихте се почувствали, ако две жени демонстрират привързаност в публичното пространство (например целуват се или се държат за ръце), като 1 значи, че изобщо не се чувствате комфортно, а 10 е "изцяло комфортно".

В политиката

Повечето българи (60%) не биха се почувствали добре, ако най-високата избираема политическа позиция в страната им бъде заета от гей, лесбийка или бисексуален човек. Най-малко българи в ЕС (18%) нямат проблем с това. Умерено комфортно биха се почувствали 11% от анкетираните. Близки до България отново са Румъния и Литва. На обратния полюс е Холандия (93% - "комфортно"; 3% - "умерено комфортно"; 3% - "некомфортно").

Подобни са отговорите и когато става въпрос за транссексуален човек (15% - "комфортно"; 9% - "умерено комфортно"; 61% - "некомфортно") в България; за интерсексуален човек (16% - "комфортно"; 10% - "умерено комфортно"; 58% - "некомфортно").

На работното място

Отново най-малко българи в ЕС (27%) казват, че биха се чувствали удобно, ако имат колега (с когото ежедневно са в контакт) гей, лесбийка или бисексуален човек. 14% дават отговор "умерено", а 49% - "некомфортно" (най-много в ЕС). Почти 100% от холандците (96 на сто) биха се чувствали удобно в тази ситуация. За транссексуален човек отговорите на българите са 24% - "комфортно" (последни в ЕС); 13% - "умерено комфортно"; 48% - "некомфортно" (най-много в ЕС). За интерсексуален човек подредбата е почти същата - 26% - "комфортно" (последни в ЕС); 12% - "умерено комфортно"; 46% - "некомфортно" (най-много в ЕС).

В семейството

Попитани дали биха се чувствали добре, ако детето им е в романтична връзка с човек от същия пол, само 7% дават положителен отговор (най-малко в ЕС). На обратното мнение са 80% от българите (най-много в ЕС). Отговорът, че биха се чувствали "умерено комфортно" дават 6% от анкетираните. Малко преди България е Литва с отговори 16% "комфортно", 6% "умерено комфортно" и 70% "некомфортно". Пак Холандия и Швеция са на противоположния край.

Когато стане въпрос за връзка с транссексуален човек отговорите на българите са 5% "комфортно", 6% "умерено комфортно" и 79% "некомфортно". За интерсексуален човек са 7% "комфортно", 7% "умерено комфортно" и 75% "некомфортно".

В училищата

България отново е на последно място в ЕС по процент на хората, споделящи мнението, че уроците и материалът в училище трябва да включват информация за многообразието по отношение на сексуалната ориентация (гейове, лесбийки или бисексуални хора) – 38% споделят това мнение, 50% не са съгласни (само в Унгария са повече – 51 на сто), а отговор "Не знам" дават 12%.

Че учебният материал трябва да включва информация за транссексуалните хора смятат 34% от българите (последни в ЕС), за разлика от 53%, които са на обратното мнение (отново само в Унгария са повече – 55 на сто).

За многообразието по отношение на това човек да интерсексуален трябва да има информация в учебния материал според 35% от българите (отново последни в ЕС). Не са съгласни 51%. Единствено в Унгария е по-висок процентът на несъгласните – 55 на сто.

Двадесет и девет процента от българите смятат, че дискриминацията на основа на сексуалната ориентация (към гейове, лесбийки и бисексуални хора) е широко разпространена, че се среща рядко мислят 45% от анкетираните в страната. Отговор "Не знам" дават 20 на сто.

Според 23% от българите има широко разпространена дискриминация към транссексуалните хора. На противоположното мнение са 40%, а отговор "Не знам" дават 30%. За интерскескуалните хора отговорите са съответно 22%, 40%, 31%.