Българите предпочитат бързи кредити пред дългосрочни спестявания

Нов социологически анализ разкрива интересни тенденции в финансовото поведение на българите. Проучването, проведено от агенция "Тренд" по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), показва, че около 25 процента от населението в страната използва услугите на фирми за бързи кредити, докато едва малко над една пета успява да заделя пари.

Стоян Панчев, икономист от ЕКИП, коментира резултатите в ефира на предаването "България сутрин" по Bulgaria ON AIR: "Една немалка част от тях използват парите за относително краткосрочни покупки - спестяват пари да купят автомобил, да направят ремонт вкъщи, някое тържество - не инвестират дългосрочно. Само 6% от тези 1,2 милиона души, които спестяват, инвестират дългосрочно."

Експертът подчерта важността на създаването на резервен фонд, познат като "бели пари за черни дни". Според данните от проучването, 68 процента от българите, които спестяват, разполагат с такъв фонд.

Макс Баклаян, експерт по инвестиции в ЕКИП, посочи, че начинът, по който българите подхождат към спестяванията, е свързан с цялостното им разбиране за финансите: "Правилната форма на спестяване е първо да спестим и чак остатъка да започнем да го харчим за нужди и желания. Първо отделяме пари за нашето бъдещо благоденствие и тогава харчим разликата. В България виждаме обратното - първо харчим за всички нужди и желания и само остатъка отделяме."

Баклаян обърна внимание на тенденцията разходите да нарастват с увеличаването на доходите, както и на влиянието на лесния достъп до кредити: "Стандартът на хората расте с дохода им. Ние харчим повече, отколкото разполагаме, защото отвсякъде сме бомбардирани с тази възможност. От кредитни карти, бързи кредити, имаме възможност днес да се насладим, а утре да го мислим."

Въпреки негативната репутация на бързите кредити, Панчев смята, че те не са непременно опасни: "Има хора, на които им се получават ликвидни дупки в бюджетите. Има хора, на които им остава седмица до заплата и нямат пари да покрият своите нужди, взимат такъв кредит. Има хора, които имат спешни нужди и нямат резерв, те трябва да ги покрият с такъв кредит."

Интересна тенденция, която Баклаян отбеляза, е свързана с възрастовите групи и тяхното отношение към харченето и спестяването: "Хората до 40-годишна възраст и хората над 70-годишна възраст имат тенденцията да се наслаждават повече на парите си. Хората между 40 години и 70 години спестяват с покачване на възрастта и дохода все повече."

Панчев обърна внимание и на начина, по който българите инвестират спестяванията си: "Вижда се в изследването, че за съжаление, спестяващите българи всъщност много често събраните средства ги влагат в активи, които не се представят добре особено при висока инфлация. Поставят ги в банкови депозити, където лихвата е твърде ниска, държат ги в чуждестранна валута, сега имаме девелация във валутите."

Експертът препоръча да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в злато и недвижими имоти като средство за защита от инфлацията.

Това проучване хвърля светлина върху финансовите навици на българите и подчертава необходимостта от по-добро финансово образование и планиране за осигуряване на дългосрочна финансова стабилност.