Близо 9% от над 3,9 милиона жилищни сгради у нас имат застраховка.

Това показва съпоставка на данни на НСИ и на Комисията за финансов надзор за 2018 година, пише 24 часа. 

Над 40% от българите никога не са купували полица, а повече от половината от тях имат единствено задължителната “Гражданска отговорност”, показват проучвания на застрахователни компании. Данните сочат, че българите не познават видовете застраховки и не знаят цените на полиците за всяка от тях.

Статистиката е факт, въпреки че по данни на НСИ за 2018 г. е имало 1 594 кризисни събития като пожари, наводнения, свлачища, земетресения, а отчетените и нанесени щети са за над 148,3 млн. лв.

Точна статистика колко са застрахованите имоти в България няма, тъй като финансовият регулатор следи и отчита прихода на застрахователите по всички имуществени полици, които включват инфраструктура, общински имоти, сгради, ниви, насаждения, добитък и всички жилища.

Общата сума на приходите по тези застраховки е по-малка от тази по незадължителната полица “Каско” на автомобилите. При това 97% от имотите с полици имат такива, защото за тях има учредена ипотека, а банките задължително изискват застраховка.

Цената на полиците за жилища не е причина за ниския интерес към тях. В момента имуществените застраховки варират между 40 и 200 лв. на година в зависимост от покритите рискове, показа проучване на “24 часа” от сайтовете на застрахователните компании. За сравнение задължителната “Гражданска отговорност” за колите е 280-300 лв., а цената на каското е около 4-5 пъти по-висока в зависимост от мощността на возилото, годината на производство и покритите рискове.

Притежателите на полици са концентрирани в градовете и вилните зони.

Процентът на хората, които поделят рисковете със застраховател в малките градове и селата, е нисък. Същото се отнася и за нивите, земите, добитъка, сочат проучвания, поръчани от застрахователни компании. Слаб все още е и интересът към здравните застраховки, пенсионните, “Живот” и “Злополука”.

Полици извън задължителните купуват хора с по-високи доходи, показват още проучванията. Например 50% от получаващите от 1500 до 2000 лв. на месец сключват две до три различни видове застраховки, а всеки четвърти - четири и повече. При хората с доход над 2000 лв. с по две-три застраховки са 70%, а с четири и повече - 30 на сто. На другия край са хората с доходи под 500 лв., където половината изобщо не се застраховат, а една трета са с по една застраховка.

Според брокери една от основните причини за ниския интерес към жилищните полици е психологическа - колата е на улицата, а домът е моята крепост. Разбирането, че рисковете от щети по автомобила са много повече от тези за домовете, кара хората да заделят пари за защита на колата, но не и за жилището.

Друга причина е наличието на алтернативи. Някои собственици смятат, че СОТ върши по-добра работа от полицата, тъй като има много малко формалности и бърза реакция. Други твърдят, че живеят в затворени комплекси или имоти с портиери, на които разчитат. Трети посочват като причина недоверието си към застрахователите.

Това, изглежда, е най-важната причина за отлива от защита на домовете с полици. Още повече че редица застрахователи имат допълнителни изисквания към някои рискове. Те оскъпяват премията или изискват допълнителни инвестиции, за да се отговори на изискванията. Брокери споделят например, че ако имотът е на нисък етаж или местоположението му е такова, че може да се проникне в него от повече от едно място, застрахователите изискват поставяне на решетки, СОТ и ключалки на външната врата. Собствениците преценяват, че ако направят всичко това, от застраховката вече няма нужда.

Друг фактор за слабия интерес е подценяването на значими рискове, смятат експерти. Той обикновено определя решението за полица в комбинация с убедеността, че държавата ще помогне, ако се случи голямо земетресение, свлачище, наводнение. Наличието на фонд и отпускането на суми за покриване на нанесени щети в подобни ситуации подкрепя действието на този фактор.

Като трети фактор за слабото търсене на застраховки за дома, заключения при различни проучвания, посочват сложните договори, с много скрити уловки и трудно изпълними условия, както и забавеното изплащане на щетите. При автомобилите има доверени сервизи, които получават сумите от компаниите, ремонтът се прави бързо. При повечето имотни полици сумите се изплащат по-бавно и собственикът обикновено прави ремонти за своя сметка.

Повечето собственици подценяват и рисковете от това да нанесат щети на трети лица, подобно на задължителните застраховки при автомобилите. Въпреки че при пожар страдат и съседни апартаменти, при наводнение или ремонт се засягат и домове на съседи, все още българите подценяват тези реални рискове и не търсят споделянето им със застраховател.

Не на последно място, тъй като 74,5% от приходите на компаниите са от автомобилните полици, те рядко пускат на пазара атрактивни продукти при имотите. Рекламата им също е по-оскъдна и така добри условия на поносими цени не достигат до адресатите.

Идеята за задължителни полици се обсъжда от 10 години без резултат

Идеята за задължителна застраховка на имотите съществува поне от десет години и периодично се обсъжда. Най-често дебатите се подновяват след всяко по-масово бедствие в страната. Като например трусовете край Перник, наводнението в хасковското село Бисер, щетите от взривовете край пътен възел “Петолъчката” и др. Засега няма резултат, нито конкретни предложения

Много от застрахователите по принцип подкрепят идеята. Преди години дори се заговори за създаването на катастрофичен пул, в който да членуват застрахователи и да се покриват определени или специфични рискове. До момента обаче има един-единствен пул за застраховане по обща гражданска отговорност и той е за АЕЦ “Козлодуй”. Първоначалните идеи бяха застрахователната сума да варира между 12 и 30 лв. на година.

Земеделският министър Румен Порожанов наскоро лансира идеята част от застраховките на колите и домовете да отиват за покриване на щети от градушки, тъй като те засягат всички, а не само земеделските стопани. До детайли на идеята обаче така и не се стигна.