В началото на четвъртата вълна на коронавируса у нас България трайно остава на опашката в Европа по брой ваксинирани.

Оказва се, че нито загрижеността за здравето ни, нито недоволството заради тегнещата заплаха от нови ограничения на редица търговски, развлекателни и културни дейности могат да ни накарат да се отправим доброволно към ваксинационните пунктове. И това, при положение че България е сред малкото страни, в които може свободно да избираме каквато поискаме ваксина - било то РНК, било векторна. Не ни се разкарва два пъти до джипито? Няма проблем, предлага се и еднодозова. Авантюристите пък дори могат да си направят ваксинален коктейл, комбинирайки различни видове, пише news.bg

Нещо повече, освен че разполагаме с пълен набор от ваксини, имаме възможност да си ги поставим на практика под път и над път - не само в почти всяко ДКЦ и болница, но също в паркове, градинки, търговски центрове, дори на плажа. Така че любимото оправдание, че "от работа не ми остава време" леко издиша, щом все пак сме намерили сгоден момент да отскочим за нещо до мола. Работното време също не става за аргумент, откакто може да се възползваме от "зелените коридори" през уикендите. В някои градове дори има 24-часови COVID кабинети, ако случайно ни хване музата да се ваксинираме посреднощ. С две думи - всичко има, само желание не.

На какво обаче може да се дължи това? Действително немалка част от неваксинираните отказват да го направят от ясни (поне за самите тях) съображения - било то медицински, етични, метафизични и прочие. Трудно може да убедим един заклет антиваксър или почитател на конспиративните теории да се имунизира в името на общото благо. Разбира се, винаги има и хора, които твърдо отсичат, че са против, още преди изобщо да са разбрали за какво иде реч - важното е да има разнобой. (За тях важи с пълна сила вицът за българите и спасителната лодка - единственият начин да ги накарат да се качат в нея, е, като им кажат, че е забранено).

Изключвайки тези две групи, по-далновидно би било усилията на ваксинационната кампания да бъдат насочени към значително по-широкия кръг от хора, които все още нямат конкретна позиция по въпроса, а се люшкат между двете крайности в зависимост от чуждите нагласи - я колега им споделил, че имунизацията минала леко и безпроблемно, я подочули, че съседката едва не умряла след втората доза.

Много от тези хора всъщност не могат да дадат ясен отговор на вече неизменния за всеки разговор въпрос "Ти ваксинира ли се?". Причината е, че не са против ваксините, но не са и за тях - сиреч ситуацията е в стил "искам, но нямам желание". Сред морето от разнопосочна информация, когато мнозина все още са объркани, те биха предпочели да запазят неутрална позиция - някъде по средата. Проблемът е, че в случая това е невъзможно - няма как да си "малко ваксиниран" или "средно ваксиниран". По тази причина съвсем логично в сила влиза принципът на икономията (който в зависимост от контекста може да бъде наречен и просто мързел) - избираме това, което ни коства по-малко усилия, с други думи, да останем на дивана пред телевизора, вместо да се редим по опашки за нещо, в което всъщност не сме убедени.

Ако спадаме към тази група българи, вече знаем, че ни трябва някакъв допълнителен мотив, за да излезем от зоната си на комфорт, и най-накрая да се наканим да се ваксинираме. В този случай навярно изключително стимулиращо би подействало, ако се разнесе слух, че ваксините може да станат платени, пред изчерпване са или че достъп до тях вече ще имат само определени обществени прослойки. Така де, когато е безплатно и има в изобилие за всички, просто няма тръпка.

Каквато и да е причината за масовата ни липсата на интерес към имунизацията обаче, факт е, че вече се говори за "българския експеримент" - сред европейските държави страната ни изпълнява своеобразната роля на контролна група по отношение на ваксинираните, тъй като процентът им сред населението е пренебрежимо нисък и на практика ефектът е нулев.

Въпреки все по-притеснителната статистика обаче, у мнозина от нас остава неизкоренимо убеждението, че българите сме жилав народ, който през що изпитания е преминал, та "едно грипче" ли ще го затрие. Всичко сочи, че при подобна житейска философия на пандемията скоро няма да ѝ се види краят, вълните ѝ ще продължат да ни заливат една след друга, а ние само недоволно ще цъкаме с език и ще се възмущаваме, че управляващите не правят нищо, за да разрешат кризата. Все пак, нали виновна за всичко е държавата?

И така, на всички нас - осъзнаващи или не (без)участието си в борбата срещу вируса, не ни остава друго, освен да се надяваме, че клишето за "коравите българи" все пак ще излезе вярно.