Част от евакуираните от Хартум наши сънародници се прибират

Този следобед у нас се прибират част от българите, които бяха евакуирани от Судан. Те прекараха последните дни в посолството ни в Берлин. До там стигнаха чрез специален полет на германските военновъздушни сили.

Останалите ни сънародници, които успяха да избягат от размирната африкански държава, се намират в Египет и Саудитска Арабия. Има обаче и наши сънародници, които остават в епицентъра на войната, за да помагат на свои близки, които няма как да напуснат Судан. Ясир успя за няколко минути да открие интернет връзка и разказва за инцидента в ефира на NOVA. Телефоните не работят от дни, а токът се поддържа само от генератори.

„Стана внезапно. Обаче това - да се стигне до такъв ужас, никой не го очакваше. Не. По принцип суданците са мирен народ. Като има война, нищо няма наред. Но се държим. Ние сме почти в центъра на Хартум. Някъде на около 6 км от летището. Стрелба постоянна. Няма по-ужасно нещо от войната”, разказва Ясир.

Той се е разделил с почти цялото си семейство, което успява да избяга. „Идеята е да се приберат в България с помощта на нашето посолство в Египет. Усеща се, когато хората наистина присърце са го взели. Денонощно се обаждат, денонощно се интересуват. Знам възможностите на България и не очаквах такова съдействие, а напротив. Направо са герои за мен”.

Засега Ясир остава в Хартум, за да се грижи за близките си, които не могат да пътуват. „Никой не може да избяга от смъртта. Това е моя философия, която си е за мен, но гледам да се пазя. Имам още роднини, на които трябва да помогна, няма как. Те са възрастни жени и деца. Ако видя най-накрая, че въобще не може да се живее, ще намеря начин да тръгна”.

Казва, че вече трудно се намират гориво, лекарства, храна и вода. „Сега са обявили три дни примирие. Малко по-спокойно не може да се каже, че е, но тук там има някакви размени на изстрели. Но малко по-спокойно е. Може би човек бързо свиква с такива ситуации. При такива примирия хората излизат малко да се снабдят с храна, с нещо каквото може. Магазините не са отворени, но суданците имат една такава черта – те в такива ситуации си помагат. Който има, дава на който няма. Помагат си. Помагат си много. Семейства тук с повече възможности, когато напускаха всичко раздадоха. Да не остава в дома нищо. Храна, всичко раздадоха по улиците на нуждаещите се”.

Призивът на Ясир е светът да отвори врати и сърце за суданския народ. „Надявам се много държави да ги приютят, да ги приберат. Някак да се грижат за тях. Всички тук са напуснали домове – това са семейства, това са лекари, инженери. Не сме чак богата държава, но живеехме мирно и спокойно. Чувам по новините, че много държави се месят, за да стане примирие. Дано….дано”, надява се Ясир.