Българин, участвал в мисията в Камбоджа: Три месеца сме пили вода с хлорна вар за дезинфекция

2
Хлябът също се спиртосвал с цел съхранение от външни бактерии
Хлябът също се спиртосвал с цел съхранение от външни бактерии Снимка: Личен архив на сержант Георги Стефанов

Международният ден на миротворците от Организацията на обединените нации (ООН) се отбелязва на 29 май в знак на почит към високия професионализъм и себеотрицанието на всички участници в операциите за поддържане на мира по света.

България за първи път участва със свой контингент в мисия на ООН през 1992 г. в Камбоджа, мисията е наречена "Временна власт на ООН в Камбоджа" (ЮНТАК). Целта е да се разоръжат воюващите страни и да се помогне за управлението на страната и за организирането на свободни избори за 120-членно учредително събрание въз основа на пропорционалната система по провинции. В мисията участват военни и цивилни лица. От българска страна се включват близо 2000 военнослужещи. След нападения през април и май 1993 г. срещу лагера на българския пехотен взвод в Пномпен загиват 10 военнослужещи. Изборите в Камбоджа са проведени от 23 до 28 май 1993 г. На 12 септември 1993 г. се завръща последната група военнослужещи, участвали в мисията. На 14 ноември 1993 г. последният контингент от състава на умиротворителните сили на ООН напуска страната.

За суровия живот в Камбоджа, изпитанията за българския контингент и за уважението на местните към българските мироопазващи сили разказа в интервю за БТА сержант Георги Стефанов.

Тази мисия е единствена по рода си и е уникална не само защото е първата за Българската армия, но и защото включва най-голямото участие на български войници зад граница, каза той.

Повечето бяхме много добре подготвени, млади, физически и психически здрави, коментира сержант Стефанов, който тогава е едва 19-годишен, тъкмо завършил Средно сержантско военно Училище "Георги Измирлиев" във Велико Търново. Неговият престой в Камбоджа започва на 26 май 1992 г. и завършва на 28 август 1993 г. По думите му младите войници се чувстват психически по-добре и след мисията в сравнение с по-възрастните си колеги.

Мислехме, че отиваме на гражданска война и се бяхме подготвили за такава. Отидохме там и разбрахме, че имаме миротворческа цел – умиротворяване на местното население“, разказа сержант Стефанов. По думите му основните задачи на операцията са били регистриране на камбоджанския народ, създаване на избирателни секции, организирането на изборите и показване на правилния път, по който трябва да върви една демократична страна. Контингенти от 14 държави са пристигнали в Камбоджа за изпълнението на целите, посочи той и допълни, че за българския контингент е бил определен един от най-трудните райони - централната част на Камбоджа, около столицата Пномпен.

По думите му българските военнослужещи са изпълнили по-добре мисията си в сравнение с другите войници и даде пример с ескорта на бюлетини - другите батальони са имали нужда от три денонощия, за да стигнат от столицата до виетнамската граница – преход, който българите са правели в рамките на един работен ден.

Животът там е суров, но получих знания и опит, каза миротворецът и подчерта гордостта си, че е служил под българския флаг. Тази година е имал възможността да посети отново Камбоджа и не скри емоцията, която е изпитал там. Това е върнало и спомена за приятелите, които е изгубил на камбоджанска територия. Нямате представа какво уважение има камбоджанският народ към българския сега, затова че сме допринесли за тяхната демокрация, посочи сержант Стефанов.

По думите му не с такова уважение са били посрещнати след завръщането си в България. „Някои хора ни гледаха с други очи, мислеха ни за „печалбари“, когато се върнахме. Печалба печелиш от тото или бинго, но не и в живота“, добави сержант Стефанов и подчерта, че полученото възнаграждение за положения труд не е печалба.

Никой не знае, че два месеца съм ял на 30-градусова жега консерва русенско варено от 180 грама, разделена на осем човека, и хляб, който два месеца е бил спиртосан с цел съхранение от външни бактерии“, разказа той. Раните по тялото са били ужасно изпитание, заради бактериите във въздуха и мръсната вода. „Никой не говори за нас като ветерани и не знаят колко несгоди сме търпели, как три месеца сме пили хлорна вода, в литър и половина два пръста бяха хлорна вар за дезинфекция“, каза още миротворецът.

Сержант Стефанов е част от учредената преди три години Асоциация на българските ветерани миротворци. Като нейни цели той определи доказване на статута ветерани, поддържане на контакт и взаимно подпомагане на другари и колеги. С помощта на асоциацията и лични средства е бил ремонтиран параклисът в Българското посолство в Камбоджа, който е единственият български параклис на територията на Югоизточна Азия, обясни той. Според него правителството трябва да се гордее с приноса на българския войник за развитието на Камбоджа.

Днес, когато се отбелязва Международният ден на миротворците от ООН, от асоциацията ще поднесат възпоменателен венец на плочата с имената на загиналите в мисията в Камбоджа на ул. „Каменоделска“ 11 в София - Военен мавзолей-костница, до Централните софийски гробища. Миротворците ще отдадат своята почит в 12:00 часа.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 3
    2
    colibri
    ООН изпраща контингенти за мироопазващи и мироналагащи мисии.Избори под дулата на войници-не са демокрация.Г-н сержанта не казва истината за нападенията в нашия лагер,не цялата истина.Твърдя го,защото там бяха подчинени на скъп за мен човек и след завръщането си от Камбоджа разказваха от първо лице за събитията/април- май 1993 год./.Не е истина и това,че са били много подготвени за условията в джунглата.Думите на сержанта за "правилния път...''-звучат като на полит. офицер,завършил тази специалност във ВНВУ''В.Левски''.
  • 14
    1
    Пффф
    Понеже лично познавам двама от тия "камбоджанци" ясно и категорично заявявам, че там замина възможно най големия боклук. Физически и психически били подготвени ама в някоя паралелна вселена. Камбоджанските селяни като нахълтват в българския лагер нашите хвърлят оръжието и се разбягват с писъци из джунглата. То и от там имаме ранени - от самонаранявания. Впрочем единия от познатите ми "камбоджанци" оня ден ми иска на улицата 3 лева "назаем", за хляб. В тотален клошар се е превърнал.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари