Орлин Велев проправя пътя към бъдещето на супер-плътните центрове за данни

Българският учен професор Орлин Велев, който работи в САЩ от повече от две десетилетия, е в основата на революционна технология, която може да съхранява милиони гигабайти данни в ДНК за хилядолетия. Тази нова разработка отваря вратата към създаването на пълнокръвен ДНК "компютър", който не само ще съхранява, но и ще обработва данни по начини, невъзможни за съвременните технологии.

Професор Орлин Велев, роден в Пловдив и завършил Софийския университет, е изтъкнат професор в Държавния университет на Северна Каролина. С впечатляващи над 240 публикации и над 37 000 цитирания, той се утвърждава като водещ изследовател в областта на наноматериалите и колоидите.

Неговият екип е разработил система, която позволява данни да бъдат съхранявани в ДНК с невероятна плътност - до 10 петабайта на кубичен сантиметър, еквивалент на 10 милиона гигабайта в обем, колкото кубче захар. Това постижение надхвърля всички досегашни опити за съхранение на данни в ДНК, които са били ограничени от крехкостта на молекулата и сложността на процесите по записване и четене.

В сърцето на тази иновация стои мек полимерен материал, наречен дендриколоид, който действа като скеле за ДНК. Той не само защитава ДНК молекулите, но и удължава тяхната устойчивост на многократни цикли на дехидратация и рехидратация. Този материал също така прави възможно извличането на данни от ДНК, без да се увреждат самите молекули.

Особено значимо е, че новата система позволява и извършването на изчисления директно в ДНК. Това бе демонстрирано с решаването на задачи на шах и судоку, като по този начин се доказва, че ДНК може да функционира и като изчислителен ресурс.

Изследователите предвиждат, че при правилно съхранение ДНК, обработвана с помощта на техните полимерни нанофибрили, може да съхранява информация за невероятни периоди от време - до 2 милиона години при замразяване. Това прави новата технология подходяща не само за дългосрочно архивиране, но и за бъдещи приложения в области като биоинформатиката и изкуствения интелект.

Изследването на професор Велев и неговия екип, публикувано в престижното списание Nature Nanotechnology, бележи значителен пробив в съвременната наука. Тази нова технология обещава не само да промени начина, по който съхраняваме и обработваме данни, но и да отвори нови възможности за развитие на интелигентни системи на базата на ДНК.