Малцина знаят, че зад грандиозните успехи на златните момичета по художествена гимнастика от 80-те години стои Людмил Коцев

Балетист от трупата в Русе и на Софийската опера, той години наред е хореограф на съчетанията на грациите. Благодарение на него в продължение на десетилетия националните отбори на България жънат невиждани успехи, пише  168 часа

На 13 октомври Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) съобщи, че педагогът е починал на 86 години във Франция

“С него са свързани големите успехи на златните момичета от 80-те години, както и на златните момичета от последното десетилетие – обясниха от федерацията. - Изключителен професионалист, педагог, харизматична личност и ерудит, колега, който ще остане завинаги в сърцата ни. Ще го запомним като човек с чувство за хумор, житейска мъдрост и голямо сърце, човек, който учеше поколения свои възпитаници да откриват истината и да познаят себе си и тайните на Вселената. Изключително ценен в средите на световната художествена гимнастика.”

Коцев е дълбоко уважаван не само у нас, но и на сцената на световната гимнастика. Това го потвърждава и президентът на руската федерация и старши треньор на националния отбор Ирина Винер:

“Имате един невероятен хореограф - Людмил Коцев, който е звезда не само на българската, но и на световната гимнастика”. Тя обяви това, когато доведе руския отбор на турнира за световната купа в София.

У нас педагогът е изключително ценен за Илияна Раева.

“Той бе ярка следа, много ярка следа – споделя председателят на БФХГ. - Светлина по пътя ти, Мосю! Благодаря ти за многобройните уроци и мъдрост! Забележителна личност. Фантастичен педагог и професионалист. Такъв ерудит. Толкова интересен и многопластов. Научил ме е на толкова много неща извън балета - за Луната, числата, Космоса, душата, картините, музиката, виното и още, и още... Душата ми прелива, когато кажа Мосюто! Двете съдбовни Риби в моя живот - Людмил Коцев и Златка Бончева! Животът му бе изпълнен със смисъл. Живот, изпълнен с доброта и любов. Много оставя след себе си. Винаги ще го нося в сърцето си и ще разказвам за него. Лети, Мосю, лети с прекрасната си музика и танци.

Светлина и ангели за прекрасната ти душа Обичам те! Завинаги ще останеш в сърцето ми. Поклон!”

Илияна Раева допълва, че има щастието да работи с него и като гимнастичка, и като треньорка.

“Той ме научи да въртя пируети! Запозна ме с вълшебствата на Луната и силата на нейната магия – разказва тя. - Разкри ми света на мантрите! Той има голям принос за успехите на златните момичета. Работи в залата до 80 години. На 79 г. беше плътно до своите последни световни шампионки и до мен като техен треньор в Монпелие. Тогава на 25 септември 2011 г. българският ансамбъл по художествена гимнастика спечели златните медали на световното първенство в съчетанието с два обръча и три ленти. Людмил Коцев е част от успеха на Михаела, Рени, Хриси, Елена, Катрин, Цвети Найденова, които донесоха толкова радост и гордост на българите!”

Любопитното е, че той става балетист напълно случайно, изобщо не смятал да се занимава с тази професия. Решава да кандидатства във Висшия институт за физкултура (днес НСА) за спортен гимнастик. На изпитите за влизане обаче колеги от по-горните курсове го убеждават, че трябва да учи и балет. Коцев бил 18-годишно момче от Мездра и смятал, че е стар за сценичното изкуство. Те обаче му обяснили, че има качества и ако не ходи с тях на тренировките, ще бъде пребит

Така Людмил попаднал в школата на артистичния директор и главен хореограф на операта по онова време Анастас Петров. Завършва ВИФ, докато се обучава в школата. Намира връзки, за да посещава и балетното училище в класа на Валя Вербева, един от най-добрите ни балетни педагози, която по-късно също помага на грациите.

“Не се притеснявах да работя при нея, макар че тя водеше момичешки клас – споделя Людмил Коцев в интервю за вестник "Сега". - Ходих и в мъжките класове на Неделчо Изов. Имах късмет, в годината, в която завърших ВИФ, всички вифаджии бяха освободени от разпределение. По времето на соца висшистите бяха пращани за две години да работят някъде из провинцията, за да не остава тя без специалисти.

И понеже в балета на Софийската опера нямаше места, аз се явих на конкурс в русенския. По-късно спечелих конкурс и за място в София, но началото на балетната ми кариера е в Русе

Там прекарах 4 хубави млади години с много гаджета. И за първи път се запознах с бъдещата треньорка на златните ни момичета Нешка Робева.”

Тогава Робева била малко момиче и с нейни приятелки ходели на уроци по балет. По онова време той изобщо не подозирал, че един ден тя ще бъде треньор, а той - хореограф на националните ни отбори по художествена гимнастика.

По онова време балетистите се пенсионирали рано. Приятел на Коцев трябвало да напусне федерацията и предложил той да го замести. Людмил се свързва с Нешка Робева и двамата започват умело да тренират гимнастичките. “Художествената гимнастика без хореографска подготовка е невъзможна – категоричен е педагогът приживе. - Правилникът на грациите всъщност е окрал балета, тъй като всички трудности в него като скокове, пируети, равновесия са взети от сценичното изкуство. Тогава ние имахме тежката задача да се борим със съдийското лоби на съветската школа и с природните качества на руските гимнастички. При тях талантът извира, те са надарени от Бога, родени са за танца.”

В края на 80-те години Людмил Коцев е отвратен от някои случки в художествената гимнастика и решава да приеме покана да работи в чужбина. Това се случило след скандал между Нешка Робева и Бианка Панова преди игрите в Сеул през 1988 г.

Първо заминава за Холандия, където прекарва 14 месеца с грациите им, които тренира българката Венета Михайлова. Малко след това обаче идва и предложение от Франция, на което той не може да устои. Там бързо се синхронизира с треньорката на индивидуалните изпълнителки, която също е българка - Костадинка Атанасова.

В Париж дъщерите му Елисавета и Елина стават преподавателки. Голямата е пианистка, малката - цигуларка.

Благодарение на забележителните му хореографски умения френският отбор се настанява за дълго време в

световния елит на художествената гимнастика

“Това за мен бе нещо изключително – споделя Коцев приживе. – През 1996 г. Франция стана четвърта на олимпийските игри в Атланта. Ева Серано се превърна в една от емблемите на световната художествена гимнастика. С нея и с Бианка Панова съм изпитвал най-голямо удоволствие да работя. Много бързо схващаше, беше страшно танцувална и не можете да си представите какво удоволствие е да работите с едно момиче, на което му работи главата, плюс природните му качества. Мисля, че с нея показахме 2-3 елемента за първи път в художествената гимнастика. Ева Серано стана пета на игрите в Сидни през 2000 г., което е огромен успех за момиче от западна страна.”

Международният опит на Людмил Коцев му дава безценни уроци. Той успява да работи с един от най-великите хореографи за онова време.

Силно е впечатлен от уменията и обясненията на дългогодишната директорка на Балетната академия на Санкт Петербург Фея Ивановна Балабина. Затова и се записва на двегодишен курс при нея. Убеден е, че това много му помага в професионалното развитие.

Когато навършва 65 години, той е пенсиониран във Франция, имал право да работи само ако си създаде собствена фирма. Оставят го за кратко като консултант, но се маха завинаги, след като отборът се проваля на световното в Патра. Вината била на треньорките на ансамбъла, които си взели отпуск 45 дни преди състезанието.

Така през 2004 г. Людмил Коцев е поканен от Илияна Раева да се върне в България и да изготвя хореографията на нашите гимнастички. С него българската федерация започва своя възход. Първоначално имал много работа с грациите, трябвало да изчисти недостатъците им. Предпочитал да работи с ансамбъла, по-трудно се разбирал с индивидуалистките

Докато ги тренирал, Коцев обичал да им разказва за музиката или за историята.

Блестящият хореограф отново успява да издигне България до първото място в световната художествена гимнастика. Стотици грации не спряха да пишат жалейки, след като разбраха, че техният Мосю е поел към небесната балетна сцена.