Жените търсят милостиня с трогателни истории, достойни за холивудска продукция
Да просиш вече не означава да си мръсен и мърляв. В рамките на пет минути през масите на кафене в центъра на Бургас минаха три бабички, които си искаха пари за хляб. Стариците молеха приседналите в жегата далеч по-настоятелно от мърлявите циганета, чиято територия за просене преди години бе главната улица на Бургас.

Сега циганетата ги няма. Дойдоха бабичките

Спретнато и чистичко облечени, жените плачливо искаха стотинки, така го правеха, че поръчаното кафе започва да горчи два пъти повече, а студеният фреш да пари гърлото. Момичетата-сервитьорки плахо ги подканяха да спрат да щъкат между масите. Някак гузно ги напъждаха в началото на лятото, вероятно виждайки в тяхно лице някоя своя бабичка.

Едната, явно свикнала да бъде гонена, се върна три пъти… с надеждата, че някой ще се смили и ще й подхвърли монета. Другите две отидоха в съседното кафене.

Ако просията е в кръвта на циганетата и те се научават на нея още от люлката, то едва ли протягането на ръка сред масите в заведенията на Бургас, е мечтаната старост за тези жени.

Просеща старица преди време ми бе казала едва ли не като оправдание за това, че протяга ръка и чака на милостта на непознати по улиците, че пенсията й не стига за нищо. Че синът й е в чужбина, заедно с цялото си семейство и рядко се сещат да й пратят по някоя стотинка, с която тя да погаси стари задължения… А дали е така, прокрадва се червеят на съмнението. Особено когато в социалните мрежи, а и в различни сайтове започнаха да се публикуват снимки с призив „ на тази не й давайте пари – измамница е”.

Докато сополанковците просто като развалени плочи повтаряха само „дай ми пари”, то тези жени си имат истории, легенди и обяснения за всичко. Друг е въпросът дали някой иска да ги чуе и дали споделеното е истина, или плод на находчива фантазия.

Ако миналото лято присъствието на просещи старици по главните улици на черноморските градове, които притесняват седналите там чужди и наши граждани да бе явление, което ни караше да се замисляме за хала си и да ни загорчава поръчаното, то в разгара на сегашното лято като че ли емоционалността се насочва по-скоро в негативна посока. Просто защото прекалено много станаха онези, които протягат ръка по заведенията.

Стигна се до куриоза

бабки да дебнат на входа на плажа и да просят от слънчасалите

В част от екстериора на Морската градина над Централния бургаски плаж се е превърнала старица, която, застанала на края на тясна пътека, жалостиво протяга ръка за просия.

В района на Северния плаж е по-трудно да се забележи подобна „атракция”, защото там няма такова стратегически тясно място, но плажуващи в тази част коментират, че и там от време на време се среща по някоя старица с протегната ръка. Там от друга гледна точка мястото е още по стратегическо, защото съчетава две в едно – плаж от едната страна и капани от другата.

През последната година, още от зимата в центъра на града често срещано явление са не само просещите циганки с издути кореми и сополивите ромчета, а наглед чистичките бабички, които уж миловидни на вид, стават ядно упорити, протягайки ръка.

„Неприятно е да гониш възрастна жена от района на масите, които са поставени по главната. Аз лично я асоциирам с моята възрастна баба. Но пък те са безкрайно досадни и непрекъснато безпокоят нашите клиенти”, разказва сервитьорка от заведение по „Александровска”.

В името на спокойствието на клиентите

голяма част от собствениците на заведенията са разпоредили на персонала си да гонят стариците на мига.

Преди време Общината се погрижи за клошарите, напъплили в Бургас от вътрешността на страната – изкъпа ги – нахрани ги и ги прати по живо по здраво по родните им места. В същия ден, когато приключи тази акция през едно от заведенията на главната, в рамките на половин час, минаха четири различни бабички.

В разговор със сервитьорите от заведението се разбра, че тя се хвалела, че си има жилище, има си и близки – деца и внуци. За това къде са те обаче мълчи. А на въпроса защо проси по заведенията на главната, отговорът е познатият рефрен: „Баба, дайте ми стотинки за един хляб”, без повече обяснения.

Същият рефрен припява и старицата на входа на плажа, препречвайки пътя на натоварените с плажни принадлежности хора. Отиващите към морето я заобикалят, устремени към прохладата, стиснали паричките си за биричка или сладолед. На връщане същите хора, слънчасали достатъчно, пак я заобикалят, бързайки да се приберат у дома.

В противовес на бабичките, протягащи досадно ръце по главната и на входа на плажа,

има една, която често застава пред галерията на „Александровска”. Тя не моли за стотинки за един хляб, а просто предлага да си купи минувачът от нейната стока – плетени шалове, терлици, каренца. На върха на главната улица срещу Стоматологията също има върволица от такива възрастни жени, които идват от близките села и предлагат цветя, домати и каквото наспорил Бог от градината.

Пак са възрастни и немощни, но горди. Те не просят, те продават. И я си изкарат пет-десет лева от продажбата, докато онези с протегнатите ръце по кафенетата са ги чували да се хвалят, че тридесетте лева на ден не ги харесвали.

Преди време координаторката на Сдружението за развитие и надомна работа Ема Христова обясни, че в Бургас повечето надомнички били възрастни жени, които се опитвали да си докарват по някой лев върху мижавата пенсийка. „Ние имахме помещение в комплекс „Лазур”, в партерния етаж на блок 143, но го освободихме, чакаме Общинският съвет да ни гласува друго място, където да ни знаят хората и да идват при нас да си купуват от изделията ни”, разказа за „Фактор” жената.

Според Христова хубавото на това сдружение било, че никакъв възложител не печелел на гърба на надомниците. Те сами си определяли цените на изработеното. А в Бургас това било обикновено плетива, сувенири и бижута.

Тези жени също са притиснати от нищетата, но те не протягат ръка и не притесняват седналите в ресторанти и кафенета, те просто тихо и кротко работят у дома и предлагат за продан изработеното.

Туристическият бизнес взе на мушка просещите баби

В тази връзка през седмицата Георги Николчев, председател на Асоциацията на собствениците в туризма отправи официално искане до областния управител, с копие до кметовете на Черноморските общини и до шефа на ОД на МВР – Бургас. В него се казва:

„В разгара на туристическия сезон зачестиха оплаквания от кафенета и заведения на открито за тормоз от множество просяци върху туристи и граждани, които са клиенти на такива заведения. Наблюдава се увеличение на броя просещите през летния сезон, както и тяхната безкрайна наглост. Като се има предвид, че набезите са основно по заведения, разположени в централната градска част, където се струпват и чуждите гости, това води до много лоша реклама на Българското Черноморие.

Държа да отбележа, че за разлика от предходни години, когато просията основно бе предмет на действие от страна на ромски фамилии, то това лято набезите и издевателствата върху туристите и бургаските граждани се извършват основно от възрастни жени, чисто и спретнато облечени, както и от предлагащи картички и какво ли не „активисти” от незнайни организации.

Настоявам да се вземат мерки от Областна дирекция „Полиция” Бургас и УКОРС към Общината.
Предлагам да се заложат и промени в Наредба №1 на Общината за предотвратяване на тези негативни явления.

Тъй като този проблем касае не само Бургас, а и другите населени места по Черноморието, предлагам моето искане да бъде разпространено и до останалите общини от Бургаска област”.

Георги Николчев:

Тенденцията е стряскащо възходяща

„Притесненията са за всички туристи и граждани. Наблюдава се по цялото Черноморие, особено в силните месеци юли и август. Това явно не са само хора, живеещи по морето, а и много дошли от вътрешността на цялата страна, за да изкарват пари за сметка на спокойствието на гражданите, седнали да пият едно кафе в заведенията. Не можем да се оправдаваме в случая с етноси, защото малките сополиви ромчета вече са изместени от прилично облечени хора и то предимно възрастни жени. Има и по-млади мъже, които също тикат под носа на седналите в заведенията някакви бележки.
Предлагам ОД на МВР и Общината да вземат мерки тези, които притесняват родните и чужди туристи, да бъдат санкционирани. Ако трябва, да бъдат внесени предложения за промени в наредбите за опазване на обществения ред през ОбС.

Явно този сезон е изтърван, но трябва да се направят своевременни стъпки за преодоляване на тази слабост за следващия, защото тенденцията е стряскащо възходяща”, коментира за вестника вносителят на искането Георги Николчев, председател на Асоциацията на собствениците в туризма.

Куриоз

В Слънчев бряг, в средите на туроператори, хотелиери и ресторантьори се разправя следния куриоз, който е вече част от туристическия фолклор: сядат англичани с българските си домакини в заведение да хапнат риба. В един момент се налага мъжът да остави гостите си на грижите на възрастния си баща. Като се връща след един телефонен разговор време, на масата си намира непознат, който спокойно си хапва от рибата, без да отрази забележките и възмущението на възрастния човек. Англичаните пък си мислят, че обядващия с тяхната риба просто е приятел на домакините и любезно се усмихват на лакомията му. Когато ядосан, бизнесменът се развиква срещу натрапника, оня нагло заявява: ”Много обичам риба, що да не си хапна. Я ми дайте и малко хляб”.

След случката гости и домакини дълго са се обяснявали за особеностите във възпитанието, икономиката, нравите и какво ли не.

А хора, посещаващи редовно заведението, били категорични, че в никакъв случай на натрапника не му хлопа дъската. Просто той така се прехранвал. Обикновено сервитьорите, имали си ядове със собствениците на заведението и то неведнъж, го сгащвали още на входа и го изхвърляли не особено вежливо навън. Но имало и такива случаи като гореописания, когато гости на заведението оставали в шах, докато натрапникът се хранел спокойно с поръчаното от тях.