Баба Вела Боздукова разваля проклятия, баейки на "змийски гроб".

И децата, и възрастните в Айтос познават Вела Боздукова - най-изкусната баячка и специалистка по леене на куршум в региона. Всяка година и ние надникваме с обектив в заключения двор на ул. "Станционна" - дано я зърнем, за да поговорим. Защото при нея винаги е интересно. И винаги може да ни изненада с феноменалните си способности. И защото, въпреки преклонната си възраст, енергичната 92-годишна дама е винаги заета - все пътува или уговаря срещи, приема хора от цяла България, че и от чужбина. А пред къщата й няма място за паркиране - автомобилите са един зад друг.

Баба Вела хем "работи" за поредните си "пациенти", хем разказва, че се е случвало до 41 пъти да лее оловото, докато излезе сърцето, което поема уплаха на човека. По това каква форма придобива разтопеното парче метал, баба Вела гадае откъде идва стресът. После нагледно показва процедурата - взима олово, колкото грахово зърно, стопява го върху жарта и го излива в съд с вода. "Господ е един, само религиите са различни. Затова имам вода за мюсюлмани с три турски молитви правена, имам и за християни от манастира "Св. Георги" в Поморие. Имам вода за католици, и за арменци - всички са с молитви", обяснява баячката произхода на всяка от тумбестите бутилки по рафтовете.

Най-големият специалитет на Вела Боздукова е "обръщането на кръвта". Когато човек е болен, кръвта му се съсирвала в някои точки."Тези точки трябва да се раздвижат. Всичко е от нерви и стрес. Човекът е като апарат - от време на време трябва да се поправя", нарежда баба Вела.

Най-страшно, според баба Велка, е проклятието - можело да те вкара в гроба. И ако го изречеш, и ако го получиш. "Само едно спасение има от проклятието - Змийски гроб", тайнствено произнася Боздукова. И показва цял куп с дрехи, оставени от хората.

"Нося ги на Змийски гроб да им бая - за проклятие, за болки, за уроки. И хора водя. Някой змей е паднал там и е погребан, ама не се знае в кои години. Камъни има натрупани на мястото, до Винпрома е", обяснява още жената. Но на това място не се ходело току-така - трябва опитен човек да те води, иначе, "кой знае какво ще се случи?!"

При потока от хора, който от сутрин до вечер върви към къщата на баба Вела, да се чудиш кога й остава време за земеделска работа. Не само работи като момиче, но и всичко прави с мерак. 92-годишна е, но още не се е отказала да се катери по високи стълби и клони, за да събира плодовете на своя труд. Тази година обрала декар и половина череши с помощта на двама-трима свои близки.

Не се доверила на друг - лично брала черешите по върховете. И се ядосва, че не взела добра цена от двата тона реколта. Накрая на беритбата се отказала да продава, черешите направила на ракия - не че има кой да я пие, но ей така, за адет. Както всяка година, и вино ще направи - има 6 дка лозе, насадила е всякакви сортове.

"Трите декара ми ги обраха крадци тази година. Ще направя 50 л вино, то и миналогодишното стои в бъчвата. Сигурно е станало на оцет", смее се баба Вела и разказва, че все така сама води коня, оре, копае и пръска лозето. Помагат й близки, приятели и съседи, защото я обичат. Талисман е не само на махалата. Целият Балкан търси съветите й - когато нищо не помага, баба Вела е насреща.

Преди няколко седмици дошли двама мъже с чанти и бомбета - щели да снимат офиса й. "Прогоних ги, реклама не ща. Без реклама не мога да се отърва от хора. Който има нужда - да дойде. Другите - прав им път", философства старицата.

И живее на забързани обороти. С молитва става в тъмни зори и с молитва ляга след полунощ. Защото за леенето на куршум и за баенето, и за весенето, най-важни са тайните думички, които преди много години й прошепнала в ухото майка й. С тях пъди злото, а оловото грижливо завива.

"Слагаш оловото под възглавницата и с него спиш три нощи. После го хвърляш в течаща вода" съветва баба Велка поредния, дошъл да търси помощта й за своя си човешки проблем.