Петиция, подписана от 633 служители и строители от компанията, както и от подкрепящи проекта граждани, е пратена до президента, служебния премиер, министри и до европейските институции

В нея остро се възразява срещу намеренията на служения кабинет да спре отново строежа на сградата "Златен век" в нарушение на закона.

Ето и пълния текст на петицията:

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ –

ген. РУМЕН РАДЕВ

ДО

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

На вниманието на г-н Дидие Рейндерс - Комисар по правосъдие

ДО

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

На вниманието на ген. СТЕФАН ЯНЕВ – Министър - председател

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

На вниманието на: арх. Виолета Комитова –

Министър на регионалното развитие и благоустройството

ДО

ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ

На вниманието на: арх. Влади Калинов – Началник на ДНСК

ДО

СТОЛИЧНА ОБЩИНА НАПРАВЛЕНИЕ „АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО“

На вниманието на: арх. Здравко Здравков – Главен архитект на СО

ПЕТИЦИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С настоящата петиция се обръщаме към Вас и Ви призоваваме като представители на отговорните институции, да спазите закона, да уважите решенията на българския съд, да подходите отговорно и уважително към българския бизнес, и да не допуснете издаването на пореден незаконосъобразен акт за спиране на строежа на сграда

„ЗЛАТЕН ВЕК“.

От изказване на арх. Иван Шишков – съветник на служебния Министър на регионалното развитие и благоустройството научихме, че в резултат на оказания сериозен политически натиск, без да се държи сметка за правните аргументи и дори след като безпардонно се игнорират мотивите в решенията по казуса на два съдебни състава на Административен съд-София град, ДНСК започва процедура по спиране на строежа, този път поради изтекло разрешение за строеж, макар всъщност да изглежда, че експертите в ДНСК продължават да не са наясно до кога е валидно разрешението.

Както се случи и преди две години, когато ДНСК за пръв път спря незаконосъобразно строежа, така и сега, АРТЕКС продължава да бъде в тези уж „нови времена“, жертва на политически противоборства и институционални противопоставяния. Цялостното развитие на случая е илюстрация за това как един чисто български инвеститор, строител с

доказан опит от 27 години, работодател на близо 1000 души, бива третиран, разиграван, подвеждан, унижаван и съсипван финансово от действия на органи и институции, иначе призвани да гарантират законосъобразното осъществяване на строителната дейност в държавата. Това едва ли е добър атестат за стабилен инвестиционен климат в страната – чуждите инвеститори вече бяха отказани да работят в България. Изглежда е ред и на българските да се преориентират.

За нас стана очевидно, че за министерството всички аргументи, подробно изложени от уважавани правни експерти и най-изявени представители на академичната общност, примерите от съдебната практика, а дори и мотивите на съда по конкретния случай, са без значение.

Отмяната на Заповедта на ДНСК от 2019 г. в нейната цялост от страна на ВАС ясно указва, че въпросът за правното действие на разрешението за строеж въобще не стои и същото е било валидно, както към датата на издаване на заповедта, така и към датата на постановяване на окончателния съдебен акт. С последните изказвания от представители на МРРБ обаче се създаде недопустимо внушение, което да предопредели крайните изводи на ДНСК по извършваната в момента проверка и да принуди Началника на ДНСК да издаде пореден незаконосъобразен акт за спиране на строежа.

Вероятно в момента, с оглед на обществените очаквания към служебното правителство, е по-лесно не да се вземе правно издържано становище по казуса, макар преценката относно наличието на валидни строителни книжа да е изцяло в компетентността на ДНСК. По-удобно е отново да се издаде обречен административен акт, който да бъде обжалван и по този начин отговорността по решаването на спора да падне върху съда.

Ние заставаме твърдо зад нашата позиция, която беше потвърдена и от съда в мотивите към две съдебни решения, че Разрешението за строеж на сградата „ЗЛАТЕН ВЕК“ е валидно най-малко до 19.11.2022 г. На тази дата се навършват 10 години от издаването на Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г. на Главен архитект на СО за презаверка на

Разрешението за строеж.

И тук не става въпрос за обратно действие на новия закон, каквито внушения са правят от противниците на проекта. Цитираният по-горе административен акт, с който е презаверено Разрешението за строеж, е бил валиден към датата на влизане в сила на промяната в закона. Окончателните правни последици от него не са били настъпили, т.е. правоотношенията по този акт са заварени от новата разпоредба на закона. Съгласно правната доктрина и практиката на съдилищата, новата материално-правна норма се прилага към заварените правоотношения, като преурежда тяхното съдържание занапред. Отнесено към настоящия казус това означава, че срокът за завършване на строежа, определен в заповедта за презаверка от 2012 г. автоматично се продължава от 5 на 10 години, т.е. до 19.11.2022 г.

В случая обаче трябва да се отчете и едно много важно допълнително обстоятелство. Строежът е спрян с незаконосъобразен акт на ДНСК на 15.04.2019 г. С допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповедта на ДНСК ни се отне възможността за реализация на строителната дейност, която сме длъжни да завършим в строго определени законови срокове. В настоящия казус беше налице и правна невъзможност за спиране от съда на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Като се вземе предвид, че съдът отмени заповедта на ДНСК като незаконосъобразна, срокът за завършване на строителството следва да бъде удължен с периода, през който то е било незаконно спряно. Макар последиците относно валидността на разрешение за строеж, по което строителството е спряно с незаконосъобразен акт на администрацията, да не са изрично уредени в ЗУТ, по аналогия би следвало да се приложи задължителната съдебна практика, свързана с удължаване на срока за упражняване на право на строеж, при поставяне на титуляра на правото в обективна невъзможност да го упражни.

Налице е сходство между уредената и неуредената хипотеза – разрешението за строеж и правото на суперфиция дават възможност на техния титуляр да извършва необходимите действия по ЗУТ, свързани с реализация на строителните намерения, и включват в себе си едно правно очакване за въздържане от незаконосъобразни и недобросъвестни действия от всички физически лица, юридически лица и административни органи.

Според Тълкувателно Решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС: „Практиката на ВКС е обединена около становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен.“

По аналогия, следва да се приеме, че срокът за реализация на разрешението на строеж е също давностен и той трябва да бъде спрян по време на съдебното производство по оспорването на процесната заповед. Този извод се налага не само от характера на срока, но и от общоприетия правен принцип, че никой не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, съответно, по аргумент от противното, ничия правна сфера не може да бъде накърнена от чужди незаконосъобразни действия, още помалко от действия на администрацията.

Дори и да се изходи от тезата, залегнала в издаденото от МРРБ и подписано от заместник-министър Йовев становище, че разрешението е валидно до януари 2020 г., когато се навършват 10 години от откриване на строителната площадка, пак излиза че строежът е спрян незаконно 9 месеца преди изтичане на валидността на разрешението.

В този смисъл, дори и при такова тълкуване, инвеститорът следва да разполага най-малко с тези 9 месеца след окончателното решение на ВАС, за да завърши грубия строеж на сградата.

Нашето желание е да завършим проекта си в съответствие с действащото законодателство; ние стоим настрана от политиката и не желаем да бъдем използвани като заложник на едни или други политически интереси и междуинституционални противоборства.

Постановяването на пореден незаконосъобразен акт в крайна сметка ще доведе и до предявяване на съответна искова претенция към Държавата по реда на ЗОДОВ. Вследствие на вече отмененото спиране, претърпяхме огромни по размер вреди от престой на строителна механизация и служители, разлика в цените на строителните материали

(които значително се повишиха от април 2019 г. до момента), пропуснати ползи от несключени или прекратени предварителни договори за проекта, увеличени разходи за финансиране и т.н.

Допълнителното увеличаване на тези вреди с нови незаконни актове няма да бъде оставено без последствие, като ще търсим защита на правата и законните си интереси по всички правно-допустими способи, включително, ако е необходимо, след изчерпване на вътрешно-правния ред за защита, и пред наднационални институции като Съда по правата на човека в Страсбург.

За съжаление, макар че вредите ще бъдат платени от българските данъкоплатци, нека осъзнаем кой реално носи лична, политическа и морална отговорност относно вземането на очевидно незаконосъобразно решение за поредно спиране на строежа – Министърът на регионалното развитие на България и Началникът на ДНСК.

Уверяваме Ви, че сме готови да предприемем всички допустими от закона действия за защита на нашите законни права и интереси, включително ефективни протестни действия пред отговорните институции.

град София, 18.06.2021 г.

С УВАЖЕНИЕ,

Екипът на „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ ООД и всички подкрепящи петицията