Армения и арменците по целия свят почитат на 24 април паметта на 1,5 милиона жертви на геноцида, извършен през 1915 г. в османската империя.

До началото на Първата световна война арменското население в османската империя е близо 2,5 милиона души. През 1915 и следващите години в резултат на системни убийства, издевателства и депортиране са загинали между 600 000 и 1,5 милиона арменци, хиляди са насилствено помохамеданчени, пише БГНЕС.

Правителството на Турция признава гибелта на хиляди арменци, но категорично не приема използването на термина „геноцид“, като същевременно счита броя на жертвите за силно преувеличен. Позицията на Анкара е, че гибелта на арменците не е била в резултат на целенасочена политика на правителството, а следствие от гражданската война в империята, в която са загинали и много турци.

Международното признаване и осъждане на геноцида е един от приоритетите на външната политика на Армения. Досега 22 държави направиха това, а Гърция и Франция приеха закони за криминализиране на отричането на геноцида.

На 24 април 2015 г. във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци в османската империя.

"Миналия век нашето човешко семейство преживя три масови и безпрецедентни трагедии. Първата, която широко се приема като първия геноцид на ХХ век, порази арменския народ" - заяви папа Франциск, с което категорично призна масовото избиване на арменци от 1915 г. за геноцид.

Проблемът с геноцида от десетилетия трови отношенията между Анкара и Ереван. Макар и съседни държави с обща граница с дължина 330 км Турция и Армения и досега нямат дипломатически отношения.