Чудим се защо украинците са добре дошли във всички страни, докато ние, сирийските бежанци, все още сме в палатки и оставаме под снега

Сирийският бежанец Ахмад ал Харири, който бяга от войната в страната си за съседен Ливан преди 10 години, прекара последното десетилетие, надявайки се напразно да избяга към нов живот в Европа, пише "Ройтерс", цитиран от News.bg

Гледайки как европейските нации отварят обятията си пред стотици хиляди украинци за по-малко от седмица, бащата на три деца не може да не се сравнява със съдбите им.

"Чудим се защо украинците са добре дошли във всички страни, докато ние, сирийските бежанци, все още сме в палатки и оставаме под снега, изправени пред смъртта, и никой не ни гледа?", каза той пред "Ройтерс" в бежански център, където 25 семейства са приютени в края на средиземноморския град Сидон.

В арабския свят, където 12 милиона сирийци бяха изгонени от войната, критици, вариращи от Харири до активисти и карикатуристи, противопоставят реакцията на Запада към бежанската криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, с начина, по който Европа се опитваше да задържи сирийските и други бежанци през 2015 г.

Някои припомнят изображения на бежанци, които вървят дни наред в тежко време или губят живот си при опасни морски преходи, докато се опитват да нарушат границите на Европа.

В понеделник, четири дни след като Русия започна атаката си, Европейският съюз заяви, че най-малко 400 000 бежанци са влезли в блока от Украйна, която има сухопътни граници с четири държави от ЕС.

Очакват се още милиони и ЕС подготвя мерки, които биха предложили разрешения за временно пребиваване, както и достъп до заетост и социални помощи - бързо отваряне на вратите в противоречие с неговия отговор на войните в Сирия и другаде.

До началото на 2021 г., 10 години след избухването на конфликта в Сирия, държавите от ЕС приеха 1 милион сирийски бежанци и търсещи убежище, от които само Германия взе повече от половината. Повечето от тях пристигнаха преди сделка от 2016 г., в която ЕС плати милиарди евро за Турция, за да продължи да приема 3,7 милиона сирийци.

Този път посрещането беше незабавно.

"Тук нямаме бежанската вълна, с която сме свикнали и не знаем какво да правим - хора с неясно минало", каза българският премиер Кирил Петков, определяйки украинците като интелигентни, образовани и висококвалифицирани.

"Това са европейци, чието летище току-що е бомбардирано, които са под обстрел", каза той. България заяви, че ще помогне на всички, които идват от Украйна, където има около 250 000 етнически българи.

Миналата година 3800 сирийци потърсиха закрила в България, а 1850 получиха бежански или хуманитарен статут. Сирийците казват, че повечето бежанци само минават през България към по-богатите страни от ЕС.

Полското правителство, което бе подложено на тежки международни критики миналата година за отблъскване на вълна от имигранти, преминаващи от Беларус, предимно от Близкия изток и Африка, приветства тези, които бягат от войната в Украйна.

В Унгария, която изгради бариера по южната си граница, за да предотврати повторение на притока на хора от Близкия изток и Азия през 2015 г., пристигането на бежанци от съседна Украйна предизвика вълна на подкрепа и предложения за транспорт, краткосрочно настаняване, дрехи и храна.

И Унгария, и Полша казват, че бежанците от Близкия изток, които пристигат на границите им, вече са прекосили други безопасни страни, които имат задължението да осигурят подслон.

Унгарският външен министър Петер Сиярто защити различните подходи. "Трябва да отхвърля правенето на сравнения между бягащите от войната и онези, които се опитват да влязат в страната нелегално", каза той на среща на ООН в Женева.

Посрещането беше облекчено от факта, че Украйна е дом на голяма етническа унгарска общност.

Връзки като тези накараха някои западни журналисти да предполагат, че хуманитарната катастрофа в Украйна е различна от кризите в Сирия, Ирак или Афганистан, защото европейците се припознават емоционално с жертвите.

Техните коментари предизвикаха вълна от осъждане в социалните медии, обвинявайки Запада в пристрастия. Клиповете от доклади бяха широко разпространени и силно критикувани.

Например, телевизионен репортер на американската мрежа CBS описа Киев като "относително цивилизован, сравнително европейски" град, за разлика от други военни зони. Други казаха, че Украйна е различна, защото тези, които бягат, са средна класа или са гледали Netflix.

Репортерът на CBS Чарли Д'Агата се извини, като каза, че се е опитвал да предаде мащаба на конфликта. CBS не отговори веднага на искане за допълнителен коментар.

Надим Хури, изпълнителен директор на Инициативата за арабска реформа, каза, че части от медийното отразяване са обезпокоителни и разкрива "незнание за бежанците от други части на света, които също имат същите стремежи като украинците".

Хури и други критици също казват, че някои правителства показват двойни стандарти по въпроса за доброволците, които искат да се бият в Украйна срещу руските сили.

Британският външен министър Лиз Тръс в неделя подкрепи призива на президента Владимир Зеленски хората да се присъединят към международни сили за борба с руските войски. "Абсолютно. Ако хората искат да подкрепят тази борба, бих ги подкрепила да го направят", каза тя пред телевизия ВВС.

За разлика от тях британската полиция предупреди британците, пътуващи до Сирия, за да помогнат на бунтовниците, борещи се с президента Башар ал Асад преди осем години, че могат да бъдат арестувани при завръщането си, заявявайки, че могат да представляват риск за сигурността на Обединеното кралство.

От външното ведомство не отговориха веднага на искане за коментар относно забележките на Трус. Министърът на отбраната Бен Уолъс каза, че ситуацията е различна от бойците, които се присъединиха към групировки като "Ислямска държава" в Сирия, но че правителството ще обезкуражава хората да отиват в Украйна.

Докато чувството им за изоставеност се засили от посрещането на украинците в Източна Европа, няколко бежанци в Северна Сирия, Ливан и Йордания казаха на "Ройтерс", че отговорността за тяхното тежко положение е на страните, които са по-близо до дома.

Някои казват, че арабските страни е трябвало да направят повече, за да подкрепят военната борба срещу Асад, която се е развила в резултат на широко разпространените народни протести срещу президента през 2011 г. Освен съседните на Сирия Йордания и Ливан, арабските страни приеха малко от разселените от войната хора.

"Ние не обвиняваме европейските държави, ние обвиняваме арабските държави", каза Али Хлаиф, живеещ в палатков лагер близо до северозападния сирийски град Азаз. "Европейските страни приветстват тези от своя народ. Ние обвиняваме нашите арабски братя, а не останалите."