Дори телевизионните кадри не успяват да предадат чувството на шок, опустошение и безнадеждност

Апокалипсис, истински ад, кошмар, невъобразимо бедствие - думите не достигат да се опише ситуацията в Турция след най-мощното земетресение от 100 години насам. Дори телевизионните кадри не успяват да предадат чувството на шок, опустошение и безнадеждност, пише Лилия Димитрова за БНР. Президентът Реджеп Ердоган сравни труса с атомна бомба.

„Бедствието се е случило в район по-голям от територията на много държави, епицентърът е бил близо до повърхността и в сравнение с други земетресения в историята, това е било с енергията на няколко мощни атомни бомби.“

Турция има повече опит със земетресения от почти всяка друга държава, но основателят на доброволческата спасителна група Акут Насух Махруки смята, че при този трус политиката е попречила на спасителните операции. След земетресението в Измит през 1999 година армията ръководи спасителните дейности, но откакто Ердоган е на власт, и особено след опита за преврат през 2016 година, усилено се опитва да ограничи правомощията на въоръжените сили, дотолкова, че към днешна дата армията може да се включи само след заповед на правителството. Така мащабните последствия от труса са оставени на плещите на Агенцията по гражданска защита с персонал от петнайсетина хиляди души и доброволци, което води до сериозно забавяне в издирването и спасяването на хора.

„Там вътре има трийсет жертви! Наистина ли държавата не може да направи нищо?!“

Като първостепенна причина за големия брой жертви обаче се посочва некачественото строителство в засегнатите райони. Дори в най-скъпия квартал на Газиантеп има множество сгради заравнени със земята. Апартаментите тук се продават за милиони, а са се срутили като пясъчни кули, гневи се Емре, роднина на загинал.

„Ръцете им са изцапани с кръвта на загиналите в тази сграда. Не може предприемачите да са изкупителни жертви, институциите, одобрили сградата също са виновни, както и правителството и държавата.“

В социалните мрежи се появиха десетки снимки на новопостроени сгради, открити преди две-три години и рекламирани като изградени с висококачествени материали, съгласно всички инженерни изисквания. Ако действително бяха построени според сеизмологичните изисквания, би трябвало да устоят на трус с подобна сила, но вместо това са станали на пух и прах. Бахатин Ашън е работел като охранител в един от рухналите жилищни блокове и споделя.

„Видях дефектите със собствените си очи. Като пипнах колоните, бетонът се разтроши в ръката ми като пясък. Арматурата също беше ръждясала, повредена от дъждовете.“

Турските власти издадоха стотици заповеди за арест на строителни предприемачи, свързани с рухналите сгради в 11-те провинции. Около дузина бяха и задържани, но според много хора това е само за отвличане на вниманието от по-сериозния проблем – дълбоко вкоренената корупция в строителния сектор в комбинация с покровителството на управляващите.

От 60 години на миналия век, турските власти редовно осигуряват „амнистии“ на строители, последната е през 2018-а. Амнистията позволява на предприемачите да пуснат в експлоатация сграда, която не отговаря на изискванията за безопасност като само платят такса. До 75 хиляди сгради в засегнатите от труса райони са узаконени именно с подобни амнистии. Според журналиста Явъз Байдър това е равносилно на престъпление.

„Двата труса разкриха огромни нива на корупция, безпрецедентни. Безнаказаността е част от турската политическа култура, както и прехвърлянето на вина. Много от строителните предприемачи са били известни на съответните власти, но нивата на корупция са толкова големи, че не са взети никакви мерки. И цифрите го доказват – за последните 70 години са издадени 19 амнистии за строителни стандарти. Заведени са над 2 500 дела, но само стотина са стигнали до съда.“

Вярно, трудно се предвижда земетресение, но предупреждения не липсват. От години експерти алармират за опасността от мощен трус, известният турски геолог проф. доктор Наджи Гьорюр дори конкретно посочва Анадолския разлом.Трагично и скандално е, че турското правителство е пределно наясно, че страната е разположена върху сеизмично активна зона и най-добрият начин да се подготви за бедствие е да изгради домове и инфраструктура, устойчиви на трусове. Това означава повече стоманена арматура и по-малко бетон, както и подсилване на основите – все неща, които оскъпяват строежа с до 20% и изкушението да пренебрегнеш изискванията е очевидно.

„Беше въпрос на време да стане. Преди шест месеца председателката на жилищната асоциация ни предупреди, че сградата има проблеми и може да се срути и при най-лекото земетресение. Предложи да подсилим колоните, но не бяха взети никакви мерки.“

След земетресението в Измит, което взима 17 хиляди жертви, са въведени по-строги стандарти за строителство в сеизмични зони. Според местните медии обаче регулациите не се спазват, а властите не само че не упражняват контрол, а и насърчават нарушенията с т.нар. сторителни амнистии.Освен това е въведен данък „земетресение“, от който са събрани над 4 и половина милиарда долара, дори е вдигнат с 10 % миналата година, но властите така и не обясняват къде отиват парите.

Според президента Ердоган е невъзможно да се подготвиш за подобно бедствие. „Това е дело на съдбата,“ каза той, но и неохотно призна, че строителният контрол е занижен.

„Фактът, че 98% от рухналите сгради са строени преди 1999-а показва, че имаме напредък в стандартите на строителство и инспекции, но и ни напомня, че трябва да сме по-строги.“

Ердоган идва на власт малко след голямото земетресение в Измит през 99-а, именно с обещания да създаде заможна средна класа и да ѝ осигури евтини жилища. „Сградите убиват хората, не земетресенията. Трябва да се научим да живеем с трусовете и да вземем съответните мерки,“ пише Ердоган в туитър през 2013-а, когато е премиер. Сега този пост е споделян хиляди пъти.

В същото време много от градовете, пострадали от земетресението се ръководят от кметове от управляващата партия на Ердоган. И призивите му за обединение преди предстоящите избори едва ли ще бъдат чути. По-скоро стечението на всички тези обстоятелства ще подейства като катализатор за сплотяване на опозицията, смята журналистът Явъз Байдар.

„Опозицията е разпокъсана и фрагментирана, но това бедствие може да я тласне към обединение. Очакванията на избирателите, които са настроени критично към правителството, са опозиционерите да действат заедно и да представляват интересите им на изборите.“

Като прибавим икономическите трудности в Турция, инфлацията вече наближава 60%, изглежда авторитарното, над две десетилетно управление на Ердоган, може да е към своя край.

„Ердоган е притиснат в ъгъла повече от всякога. Сблъсквал се е с трудности, но това е най-сериозното предизвикателство, пред което се изправя. Гневната опозиция го притиска още повече, няма много лостове за влияние от гледна точка на Конституцията, не може да отложи изборите, най-много да ги проведе на първоначално определената дата – 18 юни, така че предстои да видим каква политическа хореография ще ни изиграе.“