"Идеята за написването на книгата ми за "Главните прокурори" не е моя. Тя е на един много добър конституционен съдия - господин Димитър Гочев. Той вече не е между нас и не знам дали съм написала книгата, както си я е представял. Но той се притесняваше, че прокуратурата става политически играч. Този проблем не може да се реши, ако преди това не се съберат фактите и да се анализират."

Това заяви в предаването "Студио Actualno" журналистката Анна Заркова, чиято книга "Главните прокурори" предизвика голям интерес в обществото.

"Главните прокурори имат власт да изменят човешки съдби, да клатят правителства или да ги бетонират. От главните прокурори у нас се страхуват всички. Главният прокурор не просто представлява институция, но ако пожелае сам може да стане такава", смята тя.

"За част от българските прокурори, съдии и следователи над Наказателния кодекс е байганьовският, при който началникът е винаги прав. Затова и в книгата съм написала, че никой не може да спаси закона от неговите изпълнители", заяви журналистката.

По отношение на състоянието на журналистиката в България тя посочи, че то е полегнало. Организацията Репортери без граници определя свободата на словото у нас на последно място в ЕС и на Балканите. По този показател ние сме на нивото на Етиопия. След нас са Мали, Никарагуа и Габон, припомни тя и посочи интересен пример.

"Аз имам приятел журналист от Никарагуа на име Томас. Но когато го питах дали в Никарагуа правителството плаща на частни медии за да го хвалят, той каза не. На въпрос - у вас може ли да уволнят водещ на телевизия, защото два пъти е задал въпрос на министър, на който той не иска да отговаря, отново ми отговори отрицателно.

Питах го още, при тях случвало ли се е вицепремиер да заплашва по телевизията водещ на предаване, че ще му изстине стола и пак отговори с "не". Засмя се на въпрос дали там премиера нарича журналистките мисирки. Наричат ли всички разследвания за корупция там фалшиви новини? Всичките му отговори бяха не. Явно трябва да си сменим местата с Никарагуа", посочи Заркова.