На първо място посоката, в която трябва да се търси решение, е подобряване на заплащането, коментира бившият военен министър

Преди да се върнем към темата за наборната военна служба трябва да бъдат изчерпани всички възможности да направим военната професия привлекателна и престижна. Това заяви пред БНР Ангел Найденов, бивш министър на отбраната.

"На първо място посоката, в която трябва да се търси решение, е подобряване на заплащането. На второ място - на условията в казармите и казармените райони. На трето - социалният пакет, който е свързан с кадровата военна служба. На следващо е грижата за семействата на воненослужещите. И не на последно място – стабилността и предсказуемостта на кариерното развитие в българската армия.

Всичко това трябва да бъде придружено с модернизацията и усвояването на нова техника и технологии".

Това, което беше предложено от парламентарната Комисия по отбрана, е стъпка, която трябва да оценим много високо, отбеляза бившият военен министър.

"Става дума за предложение за изравняване на заплащането в армията със средната работна заплата за страната, което да се прилага от януари следващата година. Това означава, че стартовото заплащане би било в рамките на 2100-2200 лева. При определени коефиценти се образува и заплатата за офицерския състав".

Фокусирането на вниманието върху въпроса за задължителната наборна военна служба следва контекста на няколко други теми, обясни той.

Първо – тази за руската агресия в Украйна и това, че Русия представлява заплаха за европейската сигурност и стабилност.

Второ - възобновяване на дискусията в редица страни - Германия, Франция, Нидерландия и Хърватия, където се обсъждат редица модели за връщане на наборната военна служба. Има дори конкретно предложение от Генералния щаб на Сърбия до президента – да се върне задължителната военна служба в рамките на четири месеца.

Трета тема е некомплекта в българската армия и изчерпването на запаса.

Четвъртото ниво на това обсъждане е липсата на кандидати за висшите военни училища".

Тази дискусия не е спирала от отмяната на наборната военна служба през 2008 година, припомни Найденов.

Служебният министър Атанас Запрянов няма много време пред себе си, "за да свърши кой знае какви чудеса в областта на отбраната", смята Найденов.

"Една от най-важните задачи е търсене на решения, свързани с въпроса да недостига на личен състав и повишаване на мотивацията за служба в българската армия. На второ място са въпросите, свързани с придвижването на модернизационните проекти".

Ангелов определи като "навременни и достатъчно премерени" реакцията и действията на служебния министър – председател след атаката на Иран срещу Израел.

"Присъединявам се към думите на военния министър, че за България няма непосредствена военна заплаха и не е необходимо да се предприемат други действия, в това число и повишаване на готовността на българската армия".

Мнозина от военните специалисти смятат, че за Техеран тази атака е била насочена по-скоро към това да демонстрира решителност и капацитет, отколкото да нанесе поражение по цели на територията на Израел, включващи военни обекти или пък критична инфраструктура, посочи бившият военен министър.

"Трябва да отбележим факта, че бяха преминати две червени линии. За първи път атаката се предприема от територията на Иран. Досега атаките срещу Израел се осъществяваха от иранските проксита в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. За първи път се атакува и държава, която по всички оценки притежава ядрен боен арсенал от държава, за която се смята, че все още не притежава такъв".