„Много приятели са гласували за ВМРО, след като Ернестина ги нави – искала да се отърве от мен. Е, отърва се – заминавам за Брюксел точно на 2 юли, навръх рождения й ден. Поканил съм я дойде с мен – та ако не е на снимки, да се наслади на резултата от преференциалния вот“, коментира в типичния си стил пред „Стандарт“ Андрей Слабаков, който влиза в Европарламента.

Прочутият кинаджия, който не е член на ВМРО, обаче е напълно сериозен, когато твърди, че се кани да се включи активно в реформирането на навиците и институциите. „В Евросъюза и в Европарламента цари убийствена бюрокрация. Примерно, някакви чиновници гледат единствено дали проектите отговарят на регламента, за да отпуснат пари – ама какво пише вътре, ама дали то има смисъл, хич не се вълнуват. Това е ненормална работа“, твърди известният режисьор, който понякога се изкушава и да актьорства.

„Шинова няма как да остане за постоянно в Брюксел, защото всеки ден има снимки, репетиции, представления и всякакви други щуротии. Д-р Стаменова да си гледа строшените ръце и крака в „Откраднат живот“. Оказа се, че счупеното все пак донесе щастие“, категоричен е Андрей.

Всъщност той винаги се е чувствал из Европа като у дома си. С  Ернестина се установяват в Рим, след като бъдещата д-р Стаменова получава стипендия от външното министерство на Италия. Месечната сума е толкова  жалка, че стига за два килограма лук и няколко кифли. За да се оправят с парите, тя става манекенка – високата, хубава и секси българка дефилира за най-големите дизайнери, а в краката й не липсват обожатели . „Много непредпазливо се съгласих Слабаков да цъфне в Рим – заради него изпуснах разните му там графове и херцози“, будалка го Ерна. Първите думи, които тя учи на италиански са копче и колан. „Бяха ми достатъчни, защото трябваше да се преобличам много бързо за дефилетата. Но не се съм работила само красавица - участвах и в пет филма. В “Мъжът с цвете в устата” на Марко Белокио партнирах на Микеле Плачидо - играех лудата жена на Пирандело. Във “Вълшебната супа” пък бях рамо до рамо с Чичо Инграсия, един от актьорите на Фелини в “Амаркорд”. С Бепе Чино снимах “Пътуване на Изток”. Работих и с Джанмарко, сина на Уго Тоняци. През това време Слабаков береше круши и чушки“, връща лентата Ернестина.

„Първо берях, а после започнах да копая дупки - на 250 километра от Ернестина. Тя идваше всяка втора неделя да ме вижда. Беше малко като в панделата, но изкарвах адски много пари. Садях дръвчета в разсадник. След като се позамогнахме, се прибрах в Рим, където като всеки уважаващ себе си емигрант започнах да работя в организираната престъпност. Занимавах се с нелегален хазарт - бях управител на билярд клуб. Отвън имаше звънец, всеки не можеше да влезе. После започнах да ръкопляскам в телевизия РАИ. Това е изключително престижно и доходно занимание – човек, който вдига много шум по време на шоуто и се радва безсмислено. След 4 месеца в РАИ разбраха, че всъщност аз съм режисьор и казаха: “Стига с тези глупости, вземи направи предаване”. Поискаха да видят мой филм и единствената касета, която имах в Рим, беше с “Влак за морето”. Тъкмо тогава го даваха във Франция. На следващата седмица ми казаха: “Избери си какво искаш да правиш”. И реших да дебютирам с черна хроника със заглавие “Казано между нас”. Два часа и половина дневно – по три убийства на ден. Получихме най-висок рейтинг след новините в цяла Италия. А беше в най-негледаното време – между 2 и 5 след обяд. Заковавахме държавата пред телевизорите. Но всичко с много мярка, за да гледат и децата“, разказва Слабаков.

Прибират се в България, когато Андрей получава субсидия, за да снима “Вагнер”, а самата Ерна вече е в напреднала бременност. И тя решава да е като сьомгите – по течението, по течението и в родината. Андрей пък задължително я иска във филма си.