Младите предпочитат алтернативни форми на гражданска активност пред партийното членство

Наблюдава се засилен интерес към политическия живот сред младите хора в страната през последните години. Това разкрива новото регионално изследване на фондация "Фридрих Еберт", което обхваща нагласите на младежите на възраст между 14 и 29 години в 12 държави от Югоизточна Европа. Резултатите бяха коментирани от политолога Борис Попиванов в предаването "Кой говори" по Дарик радио.

"От една страна на фона на предишната вълна изследвания на фондация "Фридрих Еберт" през 2018 година сега има забележим ръст на интереса на младите хора към политиката. Около една пета от тях, 21% заявяват, че в немалка степен се интересуват от политическия процес, от политическите събития. Това е добрата новина, а лошата е, че, какъвто и ръст да има, все пак става дума за една пета. Огромната част от младите хора не се интересуват от политическия живот", обясни Попиванов.

Ролята на политическата криза

Политологът подчерта, че въпреки наблюдавания повсеместен ръст на интереса към политиката сред младежите във всички изследвани страни, в България този процес е по-осезаем. Според него, това може да се отдаде преди всичко на продължителната политическа нестабилност в страната.

"Това можем да го отдадем, страхувам се, на политическата криза в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години - политиката надничаше от всеки ъгъл и дори да си чужд на тези събития, няма как да останеш чужд на тази политизация", коментира експертът.

Борис Попиванов отбеляза също, че младите хора в целия регион на Югоизточна Европа споделят повече общи характеристики, отколкото различия. "Онова, което сближава младежта като ценности и като разбирания и като разочарования и страхове, е много повече от онова, което ги разделя и раздалечава", посочи той.

Нарастващ скептицизъм и индивидуализъм

Проучването очертава няколко отчетливи тенденции сред младежите: засилващо се усещане за несигурност в заобикалящата ги среда, значителна доза скептицизъм и недоверие към националните и международните институции, нарастващ индивидуализъм при вземането на решения, които не се формират чрез колективи и големи групи, както и тенденция към по-спонтанно поведение и житейски избори.

Политологът обясни, че тези нагласи отразяват интеграцията на глобалния свят в ежедневието на съвременните млади хора. "Запитани в България кои ценности поставят на първо място - те отбелязват индивидуални ценности като правата на човека, индивидуалната свобода, като личното благосъстояние в по-голяма степен, отколкото върховенство на правото и социалното равенство", допълни Попиванов.

Според данните от изследването, младите предпочитат да изразяват мнението си чрез петиции, подписки, бойкоти и доброволчество, а не чрез традиционните форми на политическо участие като членство в организации и политически партии.