"Покрай 10 ноември и децата започнаха да се интересуват от политика", спомня си Андрей Арнаудов, цитиран от БГНЕС.

"Преди 29 години на 10 ноември съм бил 4 клас, бях си в София, учих в VI-то Училище на „Граф Игнатиев”. Спомням си вечерта. Имахме гостенка, приятелка на майка ми, гледахме новини, аз не съм се интересувал тогава изобщо от новини, разбира се. Баща ми както обикновено беше някъде, той беше музикант и пътуваше, така че баща ми го нямаше, бяхме с майка ми и с нейната приятелка в къщи.

Помня, че на 11 ноември сутринта изведнъж всички деца вече говорехме за политика, още на следващия ден. Беше много оживено обсъждането на това какво са гледали родителите ни по телевизията, много не бяхме наясно какво се случва. Само си представях в моята глава, че след 10 дни изведнъж по магазините ще започне да има готини неща каквито по някой път баща ми носеше, когато се връщаше от чужбина, когато имаше концерти на Запад, но не се случи по този начин. Мислех си, че изведнъж ще се появят шоколадите и яйцата с играчка в българските магазини.

Това беше много романтично време, така или иначе. Моите спомени са от времето може би вече към пролетта на 1990-а, когато масово моите съученици и аз ходихме на „Раковски“ 134, взимахме плакати на СДС и ги лепяхме по улиците. Тогава тези неща се вършеха без пари, за разлика от сега и това, че много обичахме да ходим на митингите, без в началото да знаем точно защото сме там разбира се, на митингите на СДС.

Впоследствие, може би, ние сме поколението, което най-рано е започнало малко от малко, доколкото му позволява възрастта да разбираме от политика, защото ни вълнуваше. Всъщност цялото обществото се вълнуваше от политика и ако ме питате дали това е хубаво. Може би за кратък период – да. Не е добре да бъде политизирано изцяло едно общество, особено ще се отнася до младите – да, хубаво е да са информирани, но не мисля, че трябва на 12 или 11 години да се вълнуваш от тези неща прекалено много. Какво донесе? Това е въпрос на много, много дълъг разговор. Със сигурност никой не си е мислел, че ще отнеме толкова дълго време и ще бъде толкова трудно да станем нормално общество.

Няма как да оценя усещането за свобода, защото не съм разбирал на 10 години, че обществото, в което живеем, не е свободно. С изключение на подмятанията: това не се говори тук или нещо такова. Но мисля, че това е толкова дълбоко закореняло в народопсихологията ни още от турско време, че няма да изчезне никога съвсем. При всички случаи от днешна гледна точка, въпреки че много от хората не го усещат или не могат да направят ясно сравнение, смятам, че сме направили много крачки напред. И смятам, че всичко, което се е случило, макар и много трудно и много бавно, е било за добро.

От гледната ми точка на човек на 39 години, който се интересува от политика и особено много от история, смятам, че преломът трябваше да бъде много по-революционен и винаги съм смятал, че шоковата терапия е по-добро от плавния преход. По-революционно и по-шоково трябваше да се случи всичко, много по-безболезнено можеше да бъде всички, може би по-болезнено за кратко, но в глобален план много по-безболезнено.

Помня, че тогава имаше някакво изречение, което се беше превърнало в легенда: Насила ни взеха земята, сега насила искате да ни я върнете - за ТКЗС-тата. Аз между другото сляпо вярвам в частната собственост и не смятам, че това ни превръща в материалисти, а това че просто сме незрели. Този разговор, че западното обществото е комерсиално, консуматорско и прекалено материално, е много философски, но все още не е измислено нищо по-добро."