Съединените щати се радват на глобално военно надмощие от десетилетия

Вестник USA Today кани американската администрация да отвори очи. Трябва ли да има такова огромно военно присъствие на САЩ в чужбина? То позволява ли да се справя с новия набор от заплахи: изменение на климата, пандемии от ужасни болести, кибератаки? Техният отговор е отрицателен. Експертите обаче веднага признават, че Байдън няма да се откаже от тази страшна машина, предава Actualno.com

Съединените щати се радват на глобално военно надмощие от десетилетия, насърчавайки принципите на демокрацията по целия свят чрез създаването на военни бази в чужбина. Новите глобални заплахи, които се появиха, представляват друго предизвикателство. Дали военното присъствие на американската армия в чужбина ще се справи с тях, пита авторът на статия в USA Today под заглавие "Америка най-накрая трябва да се научи да си брои парите".

Съединените щати харчат повече от 700 милиарда долара годишно за въоръжение и бойна готовност, повече от следващите 10 държави, взети заедно. Значителна част от отпуснатите средства се изразходват за поддържане на военни контингенти на американската армия в чужбина, в Германия, Южна Корея, Косово и Япония, където се намират най-големите американски военни бази. Освен това много повече американски военни са разпръснати по света, където "осигуряват напредъка на демокрацията и защитават националната сигурност на САЩ".

Средствата, отпуснати от Пентагона, се изразходват не само за въоръжение, милиарди долари се изразходват и за поддръжка на инфраструктурата, която осигурява ежедневието на американските военни.

В края на Втората световна война САЩ разполагаха с по-малко от 80 чуждестранни военни бази, повечето от които се намираха на територията на победените противници на антихитлеристката коалиция - в Германия и Япония. Днес според Пентагона и неговия външен експерт Дейвид Вайн, професор по антропология в Американския университет във Вашингтон, има около 800 бази. Според Министерството на отбраната на САЩ около 220 000 американски военни и цивилни служители са разположени в над 150 държави.

За сравнение, Китай, който е втората по големина икономика в света и най-големият конкурент на САЩ, има само една официална задгранична военна база в Джибути в Африканския рог. (Лагер Lemonnier, най-голямата американска база в Африка, е само на няколко мили.) Вайн заяви, че Великобритания, Франция и Русия имат до 60 задгранични бази заедно. САЩ разполагат с 11 самолетоносача в световния океан, които са характерен белег за експанзия. Китай има два, а Русия само един авионосец от времето на СССР.

Както отбелязват анализаторите, ако по-рано американската "военна машина" можеше спокойно да осигури предимството на САЩ над целия свят, то с появата на нови заплахи ролята на армията вече не е толкова спешна. Според анализаторите основната заплаха в съвременния свят е невоенна по своя характер. Те включват: кибератаки, дезинформация, изменение на климата и нови заболявания като COVID-19, както и икономическото господство на Китай.

В настоящата ситуация поддържането на огромни контингенти от американски въоръжени сили в други страни е скъпо, тромаво и архаично, американската военна империя в чужбина е огромна, скъпа и неефективна, особено след като вече няма глобален враг на САЩ - Съветския Съюз, срещу когото са построени всички тези бази.

"Тази схема е предназначена за свят, в който все още присъства и друг военен хегемон. Пандемиите, климатичните бедствия, изкуственият интелект и 5G сега са много по-важни за националната сигурност на Америка, отколкото наличието на 15 бази в Индийския океан", каза Трита Парси, съосновател на Института за отговорно управление "Куинси".

Новият президент на САЩ Джо Байдън възложи на шефа на Пентагона Лойд Остин да извърши "глобално проучване" на американските сили в чужбина, за "да се приведе в съответствие с американската външна политика и националните приоритети".

Означава ли това, че Белият дом ще вземе решение и ще се откаже от поддържането на огромни и неподходящи военни контингенти в чужбина, за да преразпредели средствата за борба с по-значителни заплахи? Според автора, не. Байдън, подобно на своите предшественици, би предпочел да похарчи милиарди долари за „обемистата военна машина“, като същевременно продължава да налага американската политика чрез сила.