Какви са електоралните нагласи

ГЕРБ-СДС води пред ПП-ДБ с близо 8% преди вота на 9 юни за Национален и за Европейски парламент.

Това показва изследване на "Алфа рисърч" преди старта на предизборната кампания. То е проведено между 25 април и 2 май. Проучването е направено сред 1000 пълнолетни българи от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю. То е реализирано със собствени средства.

Според изследването на "Алфа рисърч" стартовите позиции на партиите преди изборите за Национален парламент показват, че ГЕРБ- СДС биха взели 25,4 на сто от гласовете. Според "Алфа рисърч" те влизат в изборите с много висока мобилизация на своите симпатизанти. На второ място, с по-отслабени позиции за този вот според социолозите, са ПП-ДБ със 17, 5 %. Следват ДПС - с 14, 9 на сто гласовете и "Възраждане" с 14,6 на сто. Те са с много изравнени позиции. БСП е с 8,5 % подкрепа, а ИТН - с 5,2 на сто . Под чертата остават "Солидарна България","Синя България", "Левицата", "Български възход".

"Имаме на пръв поглед еднаква картина, но толкова малки разлики като се загледаме, че всяка промяна и в активността, и в мотивите на хората да участват, може да предизвика съществени размествания в цялата картина", предупреди в "Денят започва" по БНТ Геновева Петрова от "Алфа рисърч".

Според изследването очакваната избирателна активност за Национален парламент е 40%, а за Европейския парламент - 35 на сто.

Разликата идва от това, че на евроизборите няма да гласуват нашите сънародници в страните извън Европейския съюз - Турция, Великобритания, САЩ.

"Фактът, че двата вида избори са събрани в едно, всъщност леко мобилизира пък участието за Европарламента. Към момента ние го измерваме на около 2,3 млн. гласували. Това е малко над последните евроизбори преди пет години, когато имаше 2,1 млн души", каза Геновева Петрова от "Алфа рисърч".

При евроизборите ГЕРБ-СДС също води с 25,1 на сто от гласовете, следват ПП-ДБ с 18,5 %. "Възраждане" с 14,8 % изпреварва ДПС, които имат 14,4 % подкрепа. Това вероятно е заради ограничението за избирателите извън ЕС. Следват БСП с 8 на сто от гласовете, ИТН- с 4,8 на сто, "Синя България","Солидарна България", "Левицата" и "Български възход". Що се отнася до броя на евродепутатите - към настоящия момент ГЕРБ-СДС и ДПС ще ги запазят, а "Възраждане" може да ги увеличи.

"БСП би била големият губещ, защото тя към момента има 5 евродепутати, които обаче ще бъдат по-малък брой", прогнозира Геновева Петрова.

Прагът за влизане в Европарламента е по-висок, затова засега други формации нямат да имат евродепутати.

Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания: корупция, ниски доходи, здравеопазване. Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.

Началото на предизборната кампания 2 в 1, за Национален и Европейски парламент, очертава поне три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния момент:

• Избирателна активност – падане под настоящите ѝ нива може да доведе до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи не само би увеличил обществената легитимност на новите депутати, но и би намалил силата на контролирания вот.
• Колко политически сили ще могат да формират правителство. Към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите (не непременно политическите) възможности за коалиционни комбинации.
• Ще доведе ли дисперсията на лявото до възникване на конкурентен ляв политически субект в парламента, или както и при дясното, този вот за дълго ще остане неоползотворен.

Настоящото изследване е проведено в периода 25 април – 2 май 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.