Иконографът работил повече от десетилетие, за да стигне до доказване на хипотезата

"Черквата" в Ивановския скален манастир е била изсечена, за да съхранява най-голямата светиня в християнския свят - част от хитона, който е бил свален от раменете на Христос преди да бъде разпънат на кръста в Йерусалим. Това каза иконографът д-р Александър Стойков, предаде БТА.

"Повечето открития в българската история се базират върху хипотези, тъй като повечето документи от средновековната история са унищожени. Това не означава, че те са по-недостоверни. Моята хипотеза все още не е официално признато откритие. Надявам се да се превърне в такова, когато наесен бъде отпечатан докладът ми, който изнесох на научната конференция "Евтимиеви четения", състояла се във Великотърновския университет в края на януари тази година", обясни д-р Стойков.

Иконографът работил повече от десетилетие, за да стигне до доказване на хипотезата

Той каза още, че до доказването на тази хипотеза е стигнал много трудно, като е работил над този проблем повече от десетилетие.

"Беше много трудно това да се докаже по начин, който е убедителен, но мисля, че успях", каза д-р Стойков.

По думите му безценната реликва е била държана в западна апсида, изсечена в центъра на западната стена на наоса - на мястото, където днес се намира широкият проход между наоса (основното църковно помещение) и нартекса (допълнително църковно помещение).

"До едно от най-големите открития - по мое мнение, в историята на Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил" се стигна при реконструкция на сцената "Възнесение Христово" от западната стена на наоса. В днешния вариант от сцената е оцеляла фигурата на Христос, възнасян от два ангела", обяснява д-р Стойков.

Той казва, че сцената е включвала още 14 фигури - дванадесетте апостола, Св. Богородица и Архангел Михаил. В момента тези фигури липсват от наоса на "Черквата".

От сцената в "Черквата" липсва важна част

"Присъствието на апостолите е задължително за тази сцена, въз основа на евангелския разказ. Докато се възнася, Христос съобщава на неговите апостоли, че на Петдесетница те ще се пръснат по целия свят, за да основат Христовата църква. След като Христовата църква е основана, това означава, че Христовите апостоли исторически са присъствали при възнасянето на Христос и са чули Неговите думи", обяснява д-р Стойков.

По думите му в южния ъгъл на първия пояс са оцелели три фигури, чиито жестове са характерни единствено за Христовите апостоли от сцената "Възнесение Христово". В средата на първия живописен пояс се намира и фигурата на Св. Богородица в поза Оранта, която може да бъде част от сцената "Възнесение Христово".

"На мястото на малкия прозорец могат да бъдат реконструирани фигурите на още трима Христови апостоли. Така се получава пълният вариант на групата от шестима апостоли, оглавявани от Св. Богородица в поза Оранта", казва д-р Стойков.

По думите му задължителната симетрия между двете групи апостоли задължава втората група от шест апостоли да заеме същото пространство в северната половина на първия пояс.

"Тук възниква неочакван проблем, тъй като ширината на наоса на това място варира между 3,70 и 3,81 м - поради неравната повърхност на скалата. Появява се разлика от между 0,78 и 0,89 метра. Това пространство не може да бъде запълнено от друга фреска, поради високата догматична стойност на "Възнесение Христово". Празнината може да бъде запълнена само от архитектурен елемент", казва д-р Стойков.

Според него единственият архитектурен елемент, който може да запълва това място, е западната апсида. И не точно апсидата като архитектурен елемент, а реликвите, които тя е съхранявала там.

"Западната апсида е елемент, който е бил познат и използван в Ивановския скален манастир. Западна апсида е била изсечена в една от първите църкви на манастира в местността "Господев дол".

Необикновената реликва и подялбата на Христовите дрехи

Каква би могла да е тази необикновена реликва - това обяснява сцена, която също не е типична за западната стена на наоса. В момента тя е разчетена като "Бичуването на Христос". Внимателното вглеждане показва, че войниците всъщност не бичуват Христос, а са го загърбили.

"Един от тях е размахал в ръцете си два предмета, които са разпознати като ножове от проф. Асен Василиев. Проблемът се разраства, тъй като над колоната с изправения Христос са изобразени два ангела, които според академик Иван Дуйчев символизират кръстната смърт. Всичко това показва, че в случая не е изобразена сцената с бичуването на Христос.

Подчертано есхатологичният (смъртен) характер на сцената свежда избора до друга извънредно рядко изобразявана сцена - "Подялба на Христовите дрехи". Тя е толкова рядко използвана, че през XVIII век прочутият Дионисий от Фурна не я включва в неговата "Ерминия", която се смята за образец на средновековните ерминии. Това означава, че когато се е налагало сцената да бъде създавана, всеки живописец я е конструирал според собствените си виждания", казва д-р Стойков.

По думите му дрехите на Христос са описани единствено в евангелския разказ. Те са били две - горен тъкан хитон и долна шита туника. Пазачите си поделят туниката, защото тези парчета плат са били техните заплати за разпъването на Христос. Тъй като хитонът не е можело да бъде разделен, те са хвърлили жребий кой да го вземе.

"Крайно незначителната сцена "Подялба на Христовите дрехи" се оказва с най-големи размери за западната стена. Тя е средно с около 30 см по-широка от сцената с възнасянето на Христос, и с около 20 см по-широка от сцената "Успение Богородично" от същия втори ред. Това подсказва, че сцената е била използвана като етикет на безценната реликва", обясни д-р Стойков.

По думите му съществуват редица свидетелства, описващи хитона на Христос, съхраняван в императорската катедрала в Константинопол - "Света София". Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат. Всяка негова сгъвка е била запечатана с императорски печат, за да не бъдат присвоявани парчета от дрехата. Бил е оставен свободен само един ръкав, от който очевидно са били рязани късове, за да бъдат раздавани на важни гости на византийската столица.

Как част от дрехата на Христос се е озовала в наоса на "Черквата"?

"Св. Йоаким Ивановски е основал Ивановския скален манастир и е бил пръв негов игумен. В началото на 1233 г. византийският екзарх митрополит Христофор Анкирски предписал на българския владетел Йоан II Асен какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да бъде осъществено каноничното завръщане на България към православието. Христофор изискал от търновския владетел решението да бъде взето от църковен събор, който да изпрати в Никея български архиерей, където да получи православно възложение.

"Летописният разказ" свидетелства, че по силата на съборните решения Св. Йоаким Ивановски е бил изпратен в Никея. Там той е бил ръкоположен от константинополския патриарх в изгнание Герман II.

По същото време скъпоценностите на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 година. През 1233 г. безценната реликва на Христовия хитон трябва да се е намирала в Никея под протекцията на Герман II, който е имал възможността да дари част от нея на Св. Йоаким", казва д-р Александър Стойков.

Според него единственият пласт живопис в наоса на "Черквата" и проектираната в него западна апсида гарантират, че реликвата вече е била в манастира, когато е започнало планирането на "Черквата".

"Това означава, че "Черквата" е била изписана, за да съхранява една от най-ценните реликви на целия християнски свят. Всичко това датира наоса на "Черквата" към втората половина на 1233 година", обяснява иконографът.

По думите му изсичането на нартекса и есонартекса (второ допълнително помещение) от цар Йоан Александър в средата на XIV век е станало възможно единствено, ако ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на "Черквата". Не е известно кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ.

Според д-р Стойков за различните епохи на създаване на наоса и нартекса-есонартекса на "Черквата" свидетелства един крайно любопитен факт. При консервацията на живописта в "Черквата" реставраторът Боряна Дживджанова е открила, че за оцветяването само на дрехите на Христос и на Св. Богородица, и само в наоса, е използван изключително скъпият пигмент лапис лазули. Това е пигмент, който е два или три пъти по-скъп от златото. Същият пигмент е бил използван за украса на златните маски на египетските фараони няколко хилядолетия по-рано.

"Днес сцената "Подялба на Христовите дрехи", сюжетът с възнасянето на Христос от сцената "Възнесение Христово", както следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на Св. Богородица Оранта, и особено северният кант от нейната скална колона - който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на най-ценната християнска реликва, а по-скоро за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието", казва д-р Стойков.

Според проф. Пламен Павлов откритието на д-р Александър Стойков е интересна и напълно правдоподобна хипотеза

"Откритието на д-р Александър Стойков е една много интересна и напълно правдоподобна хипотеза", коментира за БТА специалистът по средновековна история проф. Пламен Павлов.

По думите му самото значение на скалните манастири по Русенски Лом - на първо място манастирът край Иваново, чиято знакова църква е паметник на ЮНЕСКО, имат изключително важно значение за средновековната българска култура по време на Второто българско царство.

Според проф. Павлов това е най-сакралната територия на царството, която е съпоставима със Света Гора Атонска.

"Природата и историята в Русенски Лом заслужава своята известност в световен мащаб, а откритието на д-р Стойков за пореден път потвърждава значението на скалните църкви и манастири за предците ни. С неговата хипотеза се потвърждава значението на района за Търновската книжовна и художествена школа, защото става дума за царски манастир", подчерта проф. Павлов.

Ивановският скален манастир е място, откъдето тръгва първият легитимен православен патриарх на Търново - Йоаким I, покровителстван от Иван Асен II. Както предполага проф. Анчо Калоянов, той вероятно е бил и духовният наставник на Иван Асен II, допълни историкът.

В манастира е регистрирано присъствието на цар Георги I Тертер и разбира се "Черквата" с ктиторството на цар Иван Александър.

"На другия бряг на река Русенски Лом има още няколко скални църкви, които за съжаление са в лошо състояние най-вече поради природни катаклизми, но там все още върху стенописите се забелязват следи от портрета на Иван Асен II. В този смисъл говорим за едно изключително духовно място, затова всяко откритие е важно, защото то напомня какво означава Ивановския скален манастир, който не бива да се разглежда като един от многото средновековни манастири в България, а като водеща духовна институция", каза проф. Пламен Павлов.