За Александър Николов, по-познат с псевдонима Алек Сандър, могат да се кажат много неща, при това все различни, тъй като през годините той се е изявявал във всички познати области на шоубизнеса, като всяка една от тях е дала своя принос за изграждането на артиста, който е днес.

Той е необикновен и нестандартен, точно какъвто е и животът му, преминал между два континента и няколко мегаполиса, където е необходимо да притежаваш не само талант, но също така и силно изразена и ярка индивидуалност, която да те открои от останалите, ако искаш да бъдеш забелязан.

Александър е роден на 13 юни 1987 г. в София. И още от ранна възраст проявява своите артистични заложби, наследени от баща му, който е оперен певец. Така едва на 5 г. започва да свири на пиано и да пее в детския радиохор на БНР - "Радиодеца". Три години по-късно участва в предаването "Като лъвовете", а скоро след това отдава гласа си на анимационния герой Ру в сериала "Новите приключения на Мечо Пух", излъчван по Канал 1. През 1995 г., заради професията на баща си, се мести в Олденбург, Германия, където открива страстта си към актьорското майсторство и започва да се изявява на сцената на държавния театър, участвайки в редица представления. Противно на всички очаквания, след като завършва гимназия се насочва към Берлинското училище по икономика и право, а след това продължава обучението си в колежа по външна търговия в Париж и колежа "Барух" в Ню Йорк със специалност "Международно бизнес управление".

Снимка: rickdaynyc

В Голямата ябълка прави поредния завой по житейския си път и се явява на кастинг в модна агенция, където бива избран да представя бранда "Tommy Hilfiger" и дори участва в няколко от изданията на Седмицата на модата в Ню Йорк. През цялото това време обаче, независимо от множеството му изяви пред фотографския обектив, любовта му към музиката продължава да гори с пълна сила, подтиквайки го да преследва мечтите си в тази сфера. В България популярността го застига най-вече под покрива на Къщата във "VIP Brother", а не след дълго скандалът, развихрил се покрай видео клипа към песента му "Yerba", заснет в Съдебната палата, осигурява на името му постоянен абонамент за всички новинарски емисии.

Наскоро Александър представи новата си песен "Terra", която всъщност е поводът за предстоящото ни интервю. Ето какво сподели той пред Life.dir.bg за последния си сингъл, но и за събитията, съпроводили предходния:

Очаквах да те открия в някой от космополитните градове в Съединените щати, дори в Германия, но те намирам в Близкия Изток. Какво те отведе там?

Честно казано, за пръв път съм в Дубай. Тук ме доведе една... да го наречем афера - приятелство с бонуси (смее се). Но с въпросното момиче прекарахме само една седмица заедно, след което аз се оттеглих и сега прекарвам времето сам в хотела.

При положение, че нещата са приключили, защо реши да останеш в Арабските емирства?

Прецених, че е далеч по-добре да изкарам локдауна на слънце, отколкото в София, или пък Ню Йорк, където също мога да отида. В интерес на истината Дубай ми хареса, затова продължавам да стоя тук, без да имам ясна представа кога точно ще се прибера в България.

В такъв случай, да разбирам ли, че си от хората, които са способни да обърнат света в името на любовта?

Ами, то всичко бе по-скоро едно приключение (смее се). По принцип не обичам да говоря много по тази тема, но в миналото бях женен. Бракът ми продължи 5 години и всъщност това беше голямата любов на живота ми. Засега не мога да кажа, че пак съм изпитвал толкова силни и истински чувства, но - да, склонен съм да обиколя земното кълбо макар и за една авантюра, ако тя обаче е с правилния човек.

Кадър от "Тerra"

Снимка: Личен архив

А защо се разделихте със съпругата ти, след като тя очевидно е била твоята сродна душа?

Като във всяка друга провалила се връзка, в нашата също имаше редица фактори, които доведоха до тази развръзка. В едни нормални взаимоотношения хората говорят за проблемите си и се опитват да намерят път един към друг, но не така стояха нещата при нас. Да, любов имаше, при това наистина голяма, такава, каквато много други нямат щастието да изпитат през целия си живот, но за съжаление се оказа, че тя не е достатъчна.

Дай сега да преминем от любовта към музиката, все пак те са тясно свързани. Наскоро излезе новата ти песен "Terra", която има не един, не два, а цели три варианта на видеото към нея. Каква причина стои зад това решение?

Премиерата бе на 22 януари и към момента сме пуснали два от версиите на клипа. Разбира се, първоначално се завъртя стандартното, хоризонтално видео, което тръгна по музикалните канали и всички интернет платформи, но после с "Facing the sun" решихме да му направим и вертикален вариант.

Това ли е новият тренд?

Да. Повечето големи звезди го правят, а целта е потребителите на интернет пространството да имат възможността да гледат по-лесно видеата на телефоните си, без да им се налага да завъртат самите устройства настрани. Освен това, исках да предложим по-различен продукт на хората, последвали YouTube канала ми, както и този на "Facing the sun", вместо да качваме два напълно идентични клипа. Подобно нещо се случи и по време на разговорите с големия румънски лейбъл "Roton", който застана зад сингъла, поемайки дистрибуцията му. За премиерата под неговата шапка, която ще се състои след броени дни - на 17 февруари, от компанията прецениха, че ще бъде най-добре да представим трети вариант на видеото, за да може феновете, които вече са се запознали с парчето, да открият нещо ново.

Това означава ли, че ти се е наложило да снимаш наново, специално за румънския пазар?

Не, по-скоро става въпрос за ремикс на настоящите кадри, но освен тях ще използваме и такива, които не влязоха в представените вече две разновидности на видеото. Определено ще бъде интересно и различно, тъй като бързо сменящите се сцени в оригиналния клип създават една визуална динамика, която малко или много измества фокуса от музиката и изграждащите я чувства. Но сега, в предстоящия клип, ще бъде точно обратното.

А къде и кога всъщност се проведоха снимките на "Terra"?

В Ню Йорк и Лос Анджелис. Написах песента през март миналата година, в може би най-трудния психологически момент за всички нас, когато все още не можехме да осъзнаем случващото се, защото то бе така ново и непознато, страшно дори... Снимките пък проведохме между април и юни в празните мегаполиси, от които струи самота. Точно това исках да уловя - тази нереална пустош, обхванала места, които човек никога преди това не би успял да си представи празни. В клипа се вижда как летя сам из улиците, минавайки покрай огромни и величествени сгради, но около мен липсва живота, човешките души. Едва ли някога отново ще имам възможността да снимам в градове, изглеждащи безлюдни, макар всъщност да населени от десетки милиони хора. Но наред с тъгата, изпразнила легендарни места като Пето авеню в Манхатън, например, което се вижда във видеото, все пак в кадрите се прокрадва и надежда.

Имахте ли затруднения по време на снимачния процес, все пак той се е състоял в началото на ограничителните мерки заради пандемията, когато те бяха най-затегнати?

Първото предизвикателство бе, че екипът трябваше да бъде сведен до минимум, защото разполагахме с една кола, една камера и мен. По принцип, когато снимам видео клипове, те винаги са големи продукции, включващи много хора пред, но и зад обектива, както беше с "Yerba", който заснехме в Съдебната палата. Този път имахме само един шофьор, един стилист, който също така отговаряше за грим и прическа, и един оператор. Това беше... все пак трябваше да бъдем максимално мобилни, нямаше как да кръстосваме градовете посред нощ с 10 коли и камиони.

Другият проблем бе, че обикаляхме улиците в разгара на пандемията и до последно не бяхме сигурни дали няма да ни се наложи да се разправяме с полицията.

По принцип хората казват, че изкуството изисква жертви, та в тази връзка се надявам, че сега разказът ти няма да завърши в ареста, с белезници на ръце, понеже, творейки, сте нарушили разпоредбите.

Не, нямаше такова нещо (смее се). Късметът определено бе на наша страна.

Снимка: Личен архив

Казваш, че в сингъла си събрал духа на новото измерение, в което преди почти година всички попаднахме. Според теб какво е нужно, за да излезем от него?

Миля, че на първо място най-важното е менталното ни здраве и баланс. Освен всичко останало, което пандемията причини, тя потисна психиката на хората, причинявайки им дори различни параноични състояния. За да се върнем към нормалното, трябва да сме подготвени за него, да се научим да се грижим за себе си във всеки един аспект, да запазим спокойствието, разсъдъка и съзнанието си, за да не се окаже, че сме загубили способността да живеем, след като локдаунът официално приключи.

По-рано спомена видео клипа към "Yerba", който причини сериозна обществена реакция, довела до проверки от страна на Министерството на правосъдието и Държавната агенция закрила на детето. Всичко това се случи, понеже той бе заснет в Съдебната палата. Защо избрахте точно нея за снимачна площадка на кадрите и очакваше ли подобен отзвук?

Целият този скандал, при това изкуствен, е болна тема за мен, защото той никога не е бил моя цел. Песента бе достатъчно хитова и без това, бе влязла в Топ 15 на Shezam, въртеше по всички радио станции с такава голяма ротация, каквато преди това не съм имал. Хората сигурно си мислят, че съм искал този шум, понеже изведнъж се оказах по всички новини, дискутиращи "скандалния рапър" (изведнъж някак си станах и рапър), но истината е различна. В един момент всичко се обърна в политическа дискусия, заради която постепенно намалиха ротацията на парчето, докато накрая не го спряха. Случаят доби толкова големи размери, че чак се стигна до там да премахнат Лозан Панов поста му на шеф на Съдебната палата. Не мога да си го обясня... Все пак, подобно на много други продукции в миналото, аз просто бях наел Съдебната палата и имах договор. Клипът ми бе весела пародия, която от нищото превърнаха в голям проблем.

Какво според теб се случи?

Изведнъж се появи някакво лоби, което искаше да премахне Лозан Панов от властта, а аз се оказах някакъв гангстер, който едва ли не възпява наркотиците и порнографията с малолетни. Всичко това е толкова далеч от концепцията на клипа... Истината е, че в крайна сметка не сме имали каквито и да било проблеми с Агенцията по закрила на детето, нито пък са ни налагали някакви глоби, санкции и т.н. Просто тази групичка, целеща се в Панов, най-после намери своя повод и начин да изпълни намеренията си. В момента, в който това се случи, абсолютно всичко се забрави, сякаш никога не е било... Това ясно показа, че скандалът бе оркестриран.

Нека да насочим разговора обратно към шоубизнеса. Ти си модел, певец и актьор, но как ти би определил самия себе си?

Като артист, защото изкуството не признава граници. Преди всичко обаче съм композитор и певец, при това от много малък. От 6-годишен композирам песни, свиря на пияно и пея. Да, през годините съм бил много пъти пред камера, било то в клипове или рекламни кампании като модел, но музиката е в сърцето ми.

Алек Сандър на корицата на "Achtung Magazine"

Снимка: Achtung Magazine - photographer Walter Pfeiffer

Имаш наистина богата биография, изпълнена с редица постижения, но кое от тях определяш като своя най-голям успех до този момент?

Няколко са. В България най-голямото ми постижение като че ли е участието ми във "VIP Brother", заради което ме разпознаваха навсякъде и се чувствах толкова известен, колкото президента (смее се). В модата - това, че съм участвал в десетки дефилета на големи марки като "Tommy Hilfiger" в Седмицата на модата в Ню Йорк, както и факта, че съм бил на корици на списания като "Photography Magazine" и "Achtung Magazine", а освен това съм се снимал и за "Vogue". Колкото до музиката, може би факта, че още в началото на кариерата си бях почетен гост на New York Music Festival през 2012 г., въпреки че тогава все още да не бях толкова популярен у нас. Това не само ми даде силен тласък напред, но и ме убеди, че съм на прав път и трябва да преследвам мечтите си. И още, през 2014 г. бях поканен да бъда част от ежегодния концерт "Classic meets Pop" в Германия, в който изпълнителите пеят поп песни заедно със симфоничен оркестър пред публика, наброяваща 10 хил. души. За мен това бе огромен успех... Разбира се, това не е нещо комерсиално, затова не се говореше много за него в България, тъй като в страната ни се обръща по-голямо внимание на скандалите, голотиите и т.н.

Алек Сандър дефилира на Седмицата на модата в Берлин през 2012 г. и на Седмицата на модата в Ню Йорк през 2011 г.

Колаж: Berlin FW Official Press Release / NYWF Official Press Release - Martin Martin

Някои хора те определят като мъжкия вариант на Лейди Гага, ти какво мислиш за този паралел?

Да, така е (смее се) Но това бе в началото на кариерата ми, когато се озовах в кръговете, от които тя бе тръгнала. Само че аз малко закъснях, може би с година-две, и не успях да се засека с нея. Оказва се обаче, че познаваме с едни и същи хора и сме се изявявали в едни и същи клубове. Отделно, стартирайки кариерата си с "Creature in me", в България медията веднага ми лепна етикета "Мъжката Лейди Гага", тъй като клипът към песента бе много ексцентричен и авангарден. Това отново не бе търсен ефект от моя страна, но просто така се случи. С годините обаче, като всяко друго нещо, и това отшумя.

Самият ти казваш, че си по-разкрепостен от останалите хора, определяш се като откровен човек без задръжки. Случвало ли се е тази твоя натура да ти изиграе лоша шега, или напротив?

Да чукна на дърво, повече ми е помагало, отколкото пречило, особено в мегаполиси като Ню Йорк и Лос Анджелис. Там, ако мислиш като Бай Ганьо, няма да стигнеш до никъде. Но, признавам, пречи ми онлайн. Освен почитателите, пишещи ми колко много ме обичат, често получавам съобщения, изпълнени със злоба, при това само от хора, живеещи в България. След "Yerba" започнах да получавам дори и смъртни заплахи...

Сериозно?

Напълно. Например - "Няма да доживееш до Коледа", "Не се връщай в България, защото тук ще те погребем" и редица други в същия дух. Неведнъж съм се чудил какво толкова съм направил на тези анонимни хора в интернет, че чак да желаят смъртта ми. Случвало се е да се замисля дали да не си наема охрана, звучи абсурдно, защото не съм известен колкото Мадона, но когато системно си подложен на подобен тормоз, целящ да те сплаши, в даден момент наистина спираш да се чувстваш в безопасност. От друга страна обаче виждам, че широко скроената ми природа успява да вдъхнови много хора от младото поколение, които ми пишат, а от своя страна техните думи вдъхновяват мен.