Александър Георгиев накара мнозина в България отново да обърнат внимание на хокея на лед. Благодарение на него спортът, който преди години бе популярен в страната ни, пак предизвиква интерес у нас. Георгиев стана първият хокеист, роден в България, който играе в Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ).

Преди две години Алекс бе привлечен от Ню Йорк Рейнджърс, а на 22 февруари 2018 дойде дългочаканият дебют, който той още дълго ще помни. Вратарят се появи на леда срещу Монреал Канедиънс и се представи отлично, като направи 38 спасявания, но Рейнджърс загуби с 1:3.

Преди началото на новия сезон Александър разказа пред Sportal.bg за емоциите от първите мачове в НХЛ, за спомените от детството в България и какво е да живееш в град като Ню Йорк.

"Чувството беше невероятно. Мечтаеш за този момент, описва дебюта си Георгиев. - Казаха ми, че ще играя ден по-рано. Опитах се да не мисля много за това преди мача. Когато излязох на леда и погледнах нагоре, видях екипите на легенди. Чувството беше невероятно. Опитах се да се насладя на момента. Играта не е различна, просто сцената е много по-голяма."

След това дойде и първият мач за него в легендарната "Медисън Скуеър Гардън": "Това е нещо, с което можеш да се гордееш до края на живота ти. Да играеш в най-известната зала. Няма друго подобно място."

Последните два сезона имаше много запомнящи се моменти за Александър - първа победа, първият двубой без допусната шайба. На 10 февруари тази година той влезе в историята на Рейнджърс. На 23-ия си рожден си ден вратарят изигра фантастичен мач срещу Торонто Мейпъл Лийфс, като направи 55 спасявания, което е второ най-добро постижение в историята на клуба.

"Този мач няма да го забравя, спомня си той. - Предишния ми рожден ден пък ме повикаха в НХЛ. Прекарах деня в самолета. Беше отличен подарък. Спомням си първия мач в НХЛ, първия "шътаут". Имаше и не толкова добри мачове, но тях гледам да ги забравям бързо."

"След тези два сезона се чувствам по-уверен. Знам, че мога да играя на това ниво. Искам да подобрявам още играта си и работя върху това", допълни той. Постепенно ролята на Алекс става все по-голяма. Миналия сезон той игра в 33 мача, а този се очаква да има още по-голяма роля, въпреки че се бори за титулярно място с легендата Хенрик Лундквист. "Искам да направя крачка нагоре. Надявам се да играя повече мачове и да се представя на по-високо ниво. Не се притеснявам от конкуренцията", коментира той.

23-годишният хокеист се възползва от присъствието на Лундквист в отбора и се учи от него: "Той е страхотен човек. Това не се вижда, когато гледаш отстрани. Когато си с него, той е невероятен човек. Страхотен вратар. Аз гледам колко здраво работи и се опитвам и аз да го правя. Уча се и на други неща от него."

Александър е роден в Русе, но семейството му заминава за Москва, когато е на една година. На 5-годишна възраст започва да тренира и след това е избран за позиция, на която играе в момента, но началото е трудно. "Аз избрах да бъда вратар. Започнах да играя, когато бях на 5 години. Година или две по-късно треньорът ни пита кой иска да застане на вратата. Всички искаха. Той ме избра, защото видя, че когато играехме, аз стоях по-назад и той мислеше, че аз мен ще бъде по-естествено. Родителите ми бяха против в началото, защото екипировката е много скъпа и само един играе. В началото те бяха скептични, но след това ме подкрепиха", разказва Георгиев.

Кариерата му започва в Русия, но шанс за изява получава във Финландия: "Играх в Русия до 18-годишна възраст. Не получавах много шансове в младежкия отбор. Беше страхотно, че ми дадоха възможност във Финландия, в исторически отбор като ТПС, който е с много титли. Те ми предложиха тригодишен договор и ми казаха, че ще съм титуляр в младежкия отбор. Аз се възпозвах от тази възможност и нещата се наредиха."

След добри изяви за ТПС попада в полезрението на Ню Йорк Рейнджърс, а след мачовете си в НХЛ е повикан в националния отбор на Русия и през май участва на световното първенство. Руснаците взеха бронзовите медали, а Алекс игра в два от мачовете.

"Беше много различно. Световното първенство е голямо събитие в Европа. Не толкова в САЩ, защото по същото време продължава сезонът в НХЛ, а и тук имат други спортове, които са много популярни, споделя Георгиев. - Беше страхотно преживяване. Отборът на Русия беше почти с всичките си най-добри играчи с изключение на двама-трима. Всички звезди бяха там. Беше сбъдната мечта да играя с тях, защото съм ги гледал като дете - играчи като Овечкин, Малкин, Ковелчук."

Въпреки че е израснал в Русия и вече играе за националния отбор, Алекс има силна връзка с България покрай баща му Георги. "Когато бях малък, ходихме в Русе всяко лято при дядо ми и другите роднини там. Сега се опитвам да ходя веднъж на две години. Имаме място там, роднини. Родителите ми прекараха почти цялото лято последните две години там. Аз се опитвам да ходя, но е по-трудно заради натоварената ми програма", обяснява той.

"Обичам българската храна и по-специално кебапчета. Спомням си времето, което прекарвах с роднините в Русе, разходките по парковете. Русе е много зелен град. Преди известно време изкарах шофьорска книжка там. Имам много хубави спомени", допълва Александър.

Вратарят на Рейнджърс знае, че той е станал причина в България хокеят да е по-популярен: "Чух, че сега хокеят се следи много повече в България. Много се радвам за това. Мисля, че всеки може да играе. Надявам се и в България да се развият добри играчи."

След пристигането си в САЩ Георгиев има възможност да живее в един от центровете на света - Ню Йорк. Когато има свободно време той се опитва да се възползва от това: "Обичам да се разхождам из града. Миналата година живях на две различни места из Манхатън. Когато имам време, ги разучавах. Опитах се да видя всички известни сгради. Качих се на "Емпайър Стейт Билдинг". Ню Йорк има много добри ресторанти. Харесва ми големия град. Постоянно се случват неща. Ако ти е скучно, излизаш и ще намериш нещо интересно."