Баща му Георги го води на хокейната пързалка, когато Александър е на 5

Александър Георгиев е първият българин в Националната хокейна лига. Какво е необходимо, за да изгрееш на най-голямата хокейна сцена, да впечатлиш "Ню Йорк Рейнджърс" и да играеш рамо до рамо с легенди?

Колко хора на този свят могат да се похвалят, че са сбъднали детската си мечта? Това гордо може да заяви Александър Георгиев. Но освен, че е осъществил своето най-съкровено желание с борбеност и целеустременост, той направи така, че България да бъде чута и запомнена на най-голямата сцена в хокея. Саша се ражда в Русе през 1996-а година в семейството на българин и рускиня. Малко след това животът го отвежда в Москва. Признава, че понякога е трудно да определи къде точно е неговият дом.

„Чувствам, че навсякъде, където съм живял, съм бил малко или много чужденец. Роден съм в България, прекарал съм голяма част от живота си в Русия. Но там ме приемаха като българин. Аз винаги съм ценял много корените си. Щастлив съм, че съм родом от България. Определям себе си и като българин и като руснак. Понякога сякаш нямам истински дом, просто пътувам навсякъде и се опитвам да се адаптирам”, разказва Алекс, предава NOVA.

Баща му Георги го води на хокейната пързалка, когато Александър е на 5 и то с конкретна цел.

„Моят баща искаше да бъда професионален спортист. Това беше основната му амбиция. Проверявал е какви спортове ще бъдат подходящи. Прочел е в един вестник, че внукът на легендарния руски вратар Владислав Третяк е изгряваща звезда в хокея и си е помислил, че това ще е прекрасен вариант и за мен и така започна всичко. Намерихме пързалка в близост до дома ни и започнах да се пързалям всеки ден”, казва Алекс.

През 2001-а той става част от московската хокейна школа "Пингвините”

„На пет години просто исках да се забавлявам със съотборниците си, но се влюбих в спорта много бързо. Прекарвах много време на леда. Баща ми ме водеше на допълнителни тренировки, а аз истински се наслаждавах на това”, споделя младият талант.

Вратарският пост се оказва негово призвание.

„В началото никой няма пост, просто се пързаляме, но всеки път, когато играехме треньорът ми забеляза, че аз винаги се опитвах да съм по-близо до вратата и помисли, че това просто ми идва отвътре. В началото моите родители не бяха много щастливи от този факт, защото в мач може да участва само един вратар, а останалите момчета са общо 20-ет. Тоест всичко ще зависи от мен дали ще играя, или не, а и екипировката е по-скъпа, но успях да ги убедя и всичко се получи доста добре”, обясни Георгиев.

Мечтата на баща му бързо се превръща и в негова.

„Още от самото начало идеята ми беше това да бъде моята професия. Още от малък исках хокеят да бъде моята професия. Не съм сигурен точно в кой момент осъзнах, че това е възможно. От 12 годишен вярвах, че мога да стана професионалист”, казва Алекс.

От 10 годишна възраст започва да посещава школата на известния вратар Фредерик Норена във Финландия. Там се опитва да усъвършенства своите умения и психическата си издръжливост. Усилията се отплащат и получава новината, която е чакал цял живот.

„Играех във Финландия и беше третата година от договора ми там. Бях на 20-ет и имах много добър сезон. Един от главните скаути на „Ню Йорк Рейнджърс” поддържаше контакт с мен през годината и ми каза, че може да бъда избран в драфта от тима и това беше много вълнуващо, но беше важно да остана фокусиран върху тогавашния ми отбор, защото и преди се бяха свързвали с мен и отново са ми споменавали за драфта, но това така и не проработи. Продължих да работя и да вярвам, че ако се представям добре, ще дойде и моят момент. Тогава от „Рейнджърс” ме поканиха на летен лагер”, разказва Саша.

И шансът не закъснява. На 22 февруари Александър застава под рамката на вратата на „Ню Йорк Рейнджърс” срещу „Монреал Канейдиънс” и прави своя дебют в Националната хокейна лига.