Триумфът не им отива - така най-меко бих формулирала недоумението, което втора седмица буди самохвалството на властта по повод разкриването на убийството на Виктория Маринова. (Най-меко, защото вече нямат значение изразителните думи: твърде много немислими като реалност проявления на властващите по повод събития, включително и сътворени от тях самите, ни се стовариха през годините, от които не само закърняват сетивата за възмущение и гняв. Страшното е, че думите - думите губят смисъла си, а с това и ефекта си.)

Цветан Цветанов, дясната или лявата ръка на Бойко Борисов, или факторът, за какъвто го смятат като втория човек в управляващата партия ГЕРБ, обяви спонтанните многолюдни бдения със свещи в памет на Виктория Маринова за проява на хора, "които не милеят за родината". А бурните реакции в медиите - български и чуждестранни, той нарече хибридна атака - какво ли значи това в неговата представа не се наемам да кажа, пише Петя Владимирова в Дневник.

Бойко Борисов, от своя страна, не се задоволи с триумфалното обявяване на разкритото престъпление от тройката премиер - главен прокурор - вътрешен министър. А свиква посланиците на страните от ЕС и изложи "мотивите" си, за да го видим в пълен блясък. Отде-накъде ще изразяват шок и негодувание от убийството на журналист у нас и в чужбина, щом става дума за битово престъпление, което веднага разкрихме. А медиите в България били първа власт, не четвърта, щом могат да пишат и говорят по всяка тема.

В обичайния си формат телевизионно интервю на запис се появи и главният прокурор, за да обясни, че след убийството бил задействан сценарий, който да покаже, че в България се убиват журналисти. Той се провалил, но Сотир Цацаров прогнозира, че сценарият ще се повтаря "отново и отново". Дали това се дължи на информация на службите или е просто лично прозрение...Все пак той призна, че хората имат право с недоверието към правоохранителните органи.

Отричат, но трудно ще убедят, че убийството в Русе бе разкрито бързо заради обществените реакции, огромния натиск отвън и медийната тревога.

Ако липсваха - престъплението щеше да бъде разкрито по-бавно (или да остане неразкрито), както е ставало с десетки други. Защото България днес е страна, оставена на произвола на съдбата откъм сигурност на нейните граждани, по-конкретно:

- Премиерът Борисов и партията му управляват държава (територия), в чиито села няма полицаи. Просто няма;

- Полицейските управления в градовете, отговарящи за по десетина села (в които, повтарям, няма полицай), разполагат максимум с две коли, по-малките РПУ-та - с една;

- Няма да срещнете нито една патрулна кола нощем (нито една!) по междуселските и междуградските пътища на цялата страна, по които дрогирани шофьори препускат на път и от път за чалготеките, самоубиват се и убиват;

- Съдебните лекари получават хонорарите си от дъжд на вятър... При милиарден бюджет на МВР.

- Няма никаква превенция срещу дрогата по гетата и не само там (да се тровят). За сведение на самохвалещата се власт, ако убиецът на Виктория Маринова не беше дрогиран (все още неясно с какво), надали щеше да убие. И това е горчивата констатация на специалисти, не е журналистическа защита на циганина престъпник, както би ме преформатирал Каракачанов. Да, вицепремиерът. За да се хареса и да не бъде питан от населението пред телевизорите защо не виждат полицай освен по телевизора.

Питам: Как сред описаната картина щеше да бъде разкрито убийството, или поне щеше ли да бъде разкрито толкова бързо, ако не беше впрегнат целият ресурс на държавата заради международния натиск? (Казвам го без да подценявам усилията и професионализма на криминалисти в МВР, и тези в Русе - но тях не ги пускат по телевизора, за да шестват Борисов и Цветанов).

Ако медиите тук бяха власт, Борисов и Цветанов нямаше да бъдат

Ще повторя само няколко факта, заради чието припомняне години наред без да има ефект за властта думите загубиха смисъла си. Цветанов в битността на вътрешен министър коства десетки, ако не стотици хиляди лева на държавата от присъди на съда в Страсбург, но раздава оценки за родолюбие. Държава, чийто премиер пък без никакво смущение призна преди време, че който владее съдебната власт и има медии може да управлява; или разпорежда на митниците чии складове да не проверяват; или връхлита във Висшия съдебен съвет, за да даде да разберат съдиите кой командва тука - същият този премиер ми се кара, гледай ти, че негодувам от вилнеещата престъпност или че не вярвам на властта.

Като че ли някой й вярва. Отнася се впрочем и за посланиците, но те нали са дипломати - ще си мълчат възпитано, докато го слушат, а ако интересите на техните държави им повеляват, даже ще се извинят на нашия премиер.

А ние ще изцеждаме мозъците си, докато описваме възмущението си от триумфалните пози на властта. Или, уморени от възмущение, напишем накрая просто - "ставате смешни, засрамете се" и ги оставим на карикатуристите.