В България няма справедливост.

Това твърди Симеон Стоянчов, по-известен като Малката Рижа в предаването "120 минути" по БТВ.

Той е с богато криминално досие и дълъг живот зад решетките, където неведнъж демонстрира, че може да прави каквото си поиска.

"Може ли мен, за това, че съм изгърбил два дилъра, да ми дадат 2 години, а някакъв въшкар, екс полицай, застрелял брат ми в гръб, да му дадат невинен", пита той. "В момента, когато го застреляха, светът ми се преобърна на 360 градуса на квадрат."

Годината е 2009-та. След конфликт на пътя, при самоотбрана, екс баретата Петко Лисичков убива брата на Симеон – криминално проявения Калоян Стоянчов, известен в Бургас като Голямата Рижа".

"Отиваме да носим храна във Второ районно на приятелите на брат ми, там бях провокиран от един полицай... Падна ми пердето, пуснах си торбите и тръгнах. Викам – ще му ръгнем една плесница. Това беше цялата случка… Затова лежах в затвора, трябва да си отворя километричната справка за съдимост… Брат ми за мен си е жив. Това, че не го виждам… той е там някъде и ме чака", спомня си Малката Рижа.

Веднага след стрелбата на мястото се струпват приятелите на Калоян, за да търсят саморазправа. Там е и Петър Низамов – Перата. На последното видео на Голямата Рижа отново откриваме Перата. Низамов подема яростна защита на Калоян след смъртта му.

"Аз не употребявам наркотици вече. Спрях, защото този път е безкраен. Съсипах си психиката по онова време от системно употребяване на наркотици, от синтетичните по-точно, дето ги готвят тук в мазетата. Всеки си мисли, че е готвач, а всъщност си продават отровата. Бил съм в Централния, в Софийския, в Бургаския, Варненския, Пловдивския и съм спал и във Врачанския затвор", разкри той.

Той признава, че в затвора можеш да си поръчаш всичко. "Стига да имаш връзки и познати и знаеш точно какво да си поръчаш, и река да има вътре, можеш да си поръчаш лодка. Няма кой да ти направи забележка там, братле. Нощем, като те заключат, по закон, като чукнеш, старшината трябва да ти отвори. Обаче как да му чукнеш, като цялата килия е пълна с телефони и всеки си говори".

„Сега си търся работа, нормална работа, още я търся, баща ми ме издържа с неговата пенсия. И така движим вкъщи, ниска топка по-земята. Мога да зидам, да лепя плочки, топлоизолация. Навсякъде ти искат справка за съдимост. На мен дори не ми задават въпрос – като си ме видят, поглеждат ме с коша предразсъдъци и ми казват – няма работа за теб. Няма какво да се сърдим“, отбелязва Малката Рижа.